Някои музиканти може и да се обидят ако им кажат, че музиката им приспива, но не и Грег Гонзалес от ембиънт поп групата Cigarettes After Sex. Той се гордее със способността на музиката му да успокоява и самият той използва любимите си изпълнители с тази цел.
“Никога не съм взимал хапчета за да спя или нещо друго, винаги е било просто музика“, обяснява Гонзалес.
“Имам си медицинско куфарче със записи, които знам че ще подействат“, казва той.
Снимка: Krists Luhaers // @Kristsll
Самото име и звучене на групата предизвиква асоциации за задимено помещение, приглушена светлина и отпуснати и замечтани хора. И действа като наркотик, така че спокойно можете да останете само на музика. Групата преминава през поредица от “чернови“.
Когато за първи път стартира през 2008 тя е солов проект на Гонзалес, който казва, че по онова време подражава и повлиян от песните на Мадона през 80-те, Erasure и New Order. След това е “наистина обсебен“ от the Smiths и The Jesus and Mary Chain. По това време Гонзалес живее в Ел Пасо, Тексас, където е студент в Тексаския университет и експериментира.
Голямата промяна идва през 2012 година когато събира група и правят EP. “Това беше първото нещо, за което си казах: Ок, това ще го бъде“. Преместването му в Бруклин също изиграва важна роля върху развитието на групата.
“Идването ми в Бруклин ме срещна с нови музиканти и това донесе още по-разголеното и чисто звучене на групата“, казва Гонзалес. Основната промяна идва с Джейкъб Томски на барабаните и Ранди Милър на бас, които той среща в Бруклин. Музиката на Cigarettes After Sex е много кинематографична и това не е случайно.
В свое интервю Гонзалес казва, че е киноман още от дете. Баща му е бил търговец на видеокасети са имали цял килер с касети у дома с купища филми.
“Исках да предам чувствата от любимите си филми и да ги пренеса в музиката, тъй като не съм режисьор. Мислех си: “Добре, нека да взема настроението на филми като “Нощта на ловеца“ The Night of the Hunter или “Червените обувки“ (The Red Shoes) – да извадя цялата драма и цялото настроение, чувства и емоция от тези филми и да намеря начин да го вмъкна в музиката.
Гонзалес създава песните си вдъхновен от конкретна емоция или преживян момент.
“Винаги мога да се върна към сърцето на песента, защото повечето от песните са в мемоарен стил и всеки детайл е истински детайл от нещо, което се е случило“, казва той. Когато ги изпълнява наживо обаче, те заживяват нов живот благодарение на публиката и това прави изявите на Cigarettes After Sex особено емоционални.
“Например, ако свирим песен като “Nothing’s Gonna Hurt You Baby“, аз пазя първоначалния спомен, но вече имам и други спомени – на развълнувани хора от публиката и това ме прави много емоционален. Много е трогателно да видиш някой да бъде трогнат до сълзи от песен. И е много трудно да пееш, когато видиш някой да реагира по този начин и това е нещо което също влиза в песента“, казва Гонзалес.
Той казва, че иска да пише позитивни песни, защото товва е нещо което помага на самия него да излезе от дълбоката тъга. Любимото му такова музикално произведение е част от „Романс“ на Шопен.
“Тази мелодия е най-красивата, за която мога да се сетя и има това спокойно усещане, с което можете да отидете в космоса“, казва Гонзалес.
