Тлъстия дойде от Общинските резервоари под налягане, където животът бълва в милиони форми, които биват незабавно изяждани, ядачите — заличени от черно мъхнато време… Малцина стигат до Площада, място, където резервоарите се изпразват и потича придошла река, носеща формите на оцеляването, въоръжени с отровна слуз, черни гъби, от които загнива плътта, и зелени миризми, които разкъсват дробовете и засукват стомаха ... Повече »
МАРИНА От Т.С.Елиът/ превод: Румен Павлов Quis hic locus, quae regio, quae mundi plaga? Какви морета какви брегове какви сиви скали и какви острови Каква вода разсича носа И миризма на бор и дрозда пеещ през мъглата Какви образи се връщат О, дъще. Тези които острят зъба на кучето, което е Смърт Тези които лъщят с блясъка на колибрито, което ... Повече »
Чукам си аз плочки на горния етаж от подновената дядова къща, който по-големият ми братовчед като собственик стяга дистанционно от Англия, и по едно време чувам зад гърба си “Здравей!” Обръщам се. На вратата стои едра, шкембелиеста фигура на издокаран пенсионер. Усмихва ми се, леко запъхтян. – Как е? Върви ли работата? – Като я буташ, върви. Не я ли ... Повече »
Най-тъжната гледка, която съм виждал през живота си, е панелен блок с плачеща върба отпред. Прошарена фасада от случайна санировка в розово, паднала мазилка разкриваща имплицитна панелна действителност. Кръвоносни кабели се преплитат в гъсти възли и се разделят завинаги. В тях текат Освалдо Риос, телефонни заплахи и порно от интернет. Антените на сателитната телевизия са градските слънчогледи. Гараж преправен на бакалия, трима ... Повече »
„Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца“, Матео Струкул/Издателство „Ера“ Венеция, 1755 г. Крехкото равновесие, на което Републиката се крепи – все по-близо до упадък, рискува да рухне. Сред каналите, потопени в мъгла и патрицианските дворци с ослепителна красота, Венеция от XVIII век никога не е била толкова съблазнителна и безмилостна. Матео Струкул майсторски обединява приключенския разказ с любовните интриги чрез ... Повече »
Имаше едно време една Филифьонка, която се залови да пере голямата си парцалена черга в морето. Търкаше с четка и сапун до синята ивица и изчакваше всяка седма вълна, която идваше тъкмо навреме и изплакваше сапунената пяна. После търкаше до следващата синя ивица; слънцето топлеше гърба й, а тънките й крака бяха потопени в бистрата вода и тя триеше ли, ... Повече »
Вторият роман на Янислава Вълкова „Светилището” вече е по рафтовете на книжарниците. Сюжетът се завърта около търсенето на безценно съкровище, както и откриването на извършителя на едно убийство. Книгата е написана в класически криминален жанр. Ето и „пътната карта“ към нея: 1. Щом сте заедно, вие трябва да сте едно цяло. И това не са само приказки. Здравата връзка, подобно ... Повече »
Христос седи на стол с метални пръти, вместо подлакътници. Една буболечка влиза. БУБОЛЕЧКА: Гледам, че тая вечер имаме полумъртва публика. Гледам, че тая вечер имаме публика с едно крило. Гледам, че публиката ни тая вечер е с по една буза на задника. И с по една буза на главата. Гледам, че имаме тая вечер половин публика. (грухти) Ебаси майката. ... Повече »
“Ти си луд”. от често по-често започнах да го чувам, защото: „Какво правиш във Видин?!“ освен да мухлясвам ли, имаш предвид. Има и още няколко въпроса свързани с бъдещето велико на днешния младеж, питанки удобно отправяни по-лесно към друг. Знае, знае, изглежда знае всеки къде успехът се е скрил, и е добър съветник как да го постигнеш. Тук? В малкия ... Повече »
Какво крие една сянка – пълна нетелесност, или точно обратното на такава, или е пълното противопоказание /не противоположност/ на триизмерната психоза /не психология/? Една евентуална набъбнала телесност лесно ще се увлече и ще се противопостави на своята плитка форма, ала какво ще кажат по въпроса неживите или иначе казано статични материали, приети за неживи? За тях определено сянката придава смисъл и тежест, ... Повече »