“Август в дочути разговори”, част 1 “Ако очакваш той да омекне и да те оцени, това няма да се случи. Мисли къде да спиш днес. Утре вземи влакът за Париж, качваш се на самолета, ще се прибереш насам и оттам ще видим. Има ли нещо, което не съм разбрала? Кажи ми отначало какво се случи…” “Чу ли новата песен на ... Повече »
В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен над забравено познание — том със тайнствени слова. Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа, някой тихичко потропа на самотната врата. „Гост — прошепнах, — вън похлопа на самотната врата. Закъснял е вечерта“. Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък, върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта. Чаках ... Повече »
От Венелин Ганев Утехата, казват, се криела вън от ежедневието, някъде далеч от така жестоката подлост на навика. Ще рече – в морето, в равномерния такт на вълните, които прегръщат брега, а после го напускат, оставяйки след себе си остри черупки от миди, планктон и бели камъчета, в зелените върхове на иглолистните дървета, в съня, в дългите пътувания, в още ... Повече »
АЗ И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ в Ню Йорк имаме свои начини да се забавляваме, без да харчим много пари и най-вече без да се срещаме с формалистични досадници, например приятна вечер на кметския бал. Не се налага да се здрависваме, не се налага да обещаваме и се чувстваме прекрасно. Просто се мотаем наоколо като дечурлига. Отиваме на някой купон, разказваме какво ... Повече »
Никола Йонков Вапцаров (1909 – 1942) е български поет. Единствената му издадена приживе стихосбирка, озаглавена „Моторни песни“, излиза през 1940 г. Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по ... Повече »
Тогава ме погледна. Мислех, че ме поглежда за първи път, но после, когато се обърна зад нощната лампа и аз продължих да чувствувам отзад на рамото си нейния хлъзгав и мазен поглед, разбрах, че аз нея бях погледнал за първи път, не тя мене. Запалих цигара. Глътнах лютивия, силен дим и завъртях стола на единия му заден крак. След това ... Повече »
** абстрахирайте се от факта, че реално днесе четвъртък ** Преди няколко години (не)известен старозагорски пич изпя, че за него „седмицата започва в провалелник и провалено си описва провалите в шибан дневник“, без да подозира и да има претенцията, че за шепа несретници този текст ще се превърне в новото „It’s one of those days when you don’t wanna wake ... Повече »
Трудно ми е да си представя как би протекъл животът ми, ако през онази нощ не бях чул думите „добро утро”. В каква посока щях да поема, какви разговори щях да проведа с близките и приятелите си, къде щях да бъда в настоящия момент? Вероятно отговорите на всички тези въпроси щяха да се различават от действителността. Или пък не? Не ... Повече »
Исках да си купя образи и гладен, уморен влязох в неоново осветения плодов супермаркет и мечтаех за твоите безконечни изброявания! Повече »
За мен литературата е антагонизъм и конфликт. Ако тези два елемента липсват, историята не може да ме заинтригува. Повече »