Призрак I. Мракът Сред гробницата тъмна на скръбта, където мен Съдбата заточи ме. Където лъч не трепна и Нощта е господарката със странно име, а аз — художник на насмешлив бог, осъден да рискувам върху мрака; където сам като готвач жесток сърцето си варя, че глад ме чака, понякога пристъпва нежна кротка виделина — тъй като днес проблясна! И докато ... Повече »
„Четене на мрачни неща“ е формат литературно четене, в рамките на което пишещи хора четат авторски стихове, или стихове на свои любими световни поети, пресъздаващи мрачна, тъжна атмосфера. Подбираните произведения и тяхната тематика съответстват на изразните средства и внушенията, с които си служат музикалните стилове new/cold/dark wave. Организатор е неформалната група Dark Wave Group Sofia. Участниците в третото издание на ... Повече »
С триста зора се добрахме до Светозар Георгиев-ghostdog и го изпитахме по познатата 5xk схема. Култ! Кой? Езра Паунд, Цветаева, House of Pain, Remy Bonjasky Какво? Уиски без лед, хапчета за главоболие, нож и чифт чисти чорапки. Как? Планина-море, море-планина. Къде? Където и да е. Само да не е сингулярност. Кога? Утре? След 2 минути ако може. денонощна смяна през ... Повече »
Животът ми е гаден и смятам да приключа с него. Писна ми да возя разни кретени, които вонят на афтършейв и ръсят кокаин по задната седалка. Яко се насмуках с мастика, натъпках се с прозак и изобщо не ми пука за бухналите им прически като от някой бразилски сериал. Как я докарах дотук? Когато бях малък, си мислех, че животът ... Повече »
Кой Лисицата Какво? Дълбае в камъка Как? Без бързане Къде? На най-тъмното място в съня Кога? Преди въпросите * Униние Да лежа върху ми и фа единствено Върху съвсем тънък лист влажен Като тревата в гора след дъжд над мен дървени трупи разрязани мъртви тела с приятен аромат и тъжен много тъжен вид с които си приличаме по дървесните гъби ... Повече »
31 На сутринта вниманието ми е привлечено от зелен гол охлюв на земята. Дълъг е около шест инча, три четвърти от инча широк, почти като гумен и покрит със слуз като някакъв вътрешен животински орган. Всичко наоколо е подгизнало; студено и мъгливо е, но достатъчно ясно, за да видя, че мотелът, в който сме се настанили, е разположен на склон ... Повече »
Кой? “I’m a traveler of both time and space”. Така поне ми се иска. Какво? Пътища. И бягства разнородни. Как? На трезво. Но предрусала с Beatles, Oasis, Nick Cave, Interpol, Тhe Cure и още една вселена сродни души. Къде? София. Обичана, разлюбвана, зарязвана най-безцеременно и после прегръщана обратно. (Пък конкретно: терасата вкъщи. Апартаментът на приятелка край Руски паметник – наскоро се ... Повече »
Роднините на баща й емигрират в Русия през XVI в., а майка й Анастасия Василиевна Степанова е дъщеря на екатеринбургски висш полицай. Баща й Николай Романович е високопоставен юрист – оберпрокурор в Сената, след чиято смърт през 1881 г. от туберкулоза майката на Зинаида остава с малко средства и голямо семейство: 4 дъщери, баба и неомъжена сестра, и през 1882 ... Повече »
Големият, буквално и преносно, Стефан Икога спечели десетото, юбилейно издание на София Поетики и ни дари с краткотрайна, но приятна като внезапна стограмка в работен ден, светлина в душичките. Почти цял месец преди събитието разни арт-типчета смърдяха по Фейсбук в стил „не́ма да хода, щото и т’ва стана́ чалга“, визирайки любимеца на 17-годишните и победител на миналогодишните Поетики Илиян Любомиров, познат и ... Повече »
Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла. Не дочаках края на ... Повече »