От пет сестри Кас беше най-младата и най-красивата. Кас беше най-красивата жена в града. Полуиндианка, с гъвкаво и странно тяло, с тяло змийско и огнено, и с очи, които му отиваха. Беше дух, затворен в лампа, но не можеш да бъде задържан в нея. Косите й бяха черни, дълги и копринени, със свой собствен живот, така както и тялото й. ... Повече »
От кадрите и коментарите по телевизията Коко разбра, че вижда как украински цивилни се мъчат да спрат руски танк. Извърна се, взе дистанционното с намерение да смени канала, отново се настани удобно срещу телевизора и войната го превзе – съвсем същата, каквато я преживя преди 47 години. В една ранна априлска утрин, когато пролетта напомняше на набора му, че им ... Повече »
Момиче (В.) и Момче (И.) на по 20 и нещо, се разделят по взаимно съгласие следняколкогодишна връзка. Момчето отчасти не знае какво иска (флиртува с други момичета), а отдруга страна се чувства в сянката на техен Добър Приятел (ДП), който е станал особено близък сМомичето. Добрият приятел често им помага и с пари, защото те чат-пат го закъсват. Трябва даплащат ... Повече »
Беше вечер и с Ванката пиехме бира в “Улицата” – единствената кръчма във Велико Търново, която ми допадаше. Груби дървени маси, умерено тежка музика, весели пиянски гласове и атмосфера, която всеки път, когато дойде сервитьорката, те мотивира да кажеш “Голяма наливна, моля!”. На съседната маса видях симпатично момиче с къдрава, кестенява коса, бяла кожа, нежни устни и светло-кафяви, живи очи. ... Повече »
Като го каза това, разказвал ли съм ти за моя приятел Геле? С него се знаехме още от гимназията, голяма партия ми беше и много сме пили заедно, ходехме по хижи и морета, беше си в компанията. После се намери с жена си и се кротна. Тя, Петя, не беше много по пиенето и големите събирания. Иначе много красива, висока, ... Повече »
Те гледаха как слънцето се превръщаше в парче от керемида и повлякло червени облаци като опашките на момчешки хвърчила, се готви да изчезне в долината. — Хайде, Хари, тръгваме ли? — Слушай, Румене, колко пъти ще ти казвам да го махнеш това глупаво „Хари“. — Бе кво ти става днеска! Що си ядосан? Е-е, обаче голям бог си. Аз два ... Повече »
Двамата с Ричард седяхме на моята веранда с изглед към пясъчните дюни около залива. Димът от пурата му лениво се виеше във въздуха и гонеше комарите на почетно разстояние. Водата беше зеленикавосиня, небето тъмносиньо. Приятно съчетание, нали? — Значи ти си вратата — замислено повтори Ричард. — Сигурен ли си, че си убил момчето? Може би просто ти се е ... Повече »
Слязоха от влака и тръгнаха първо през града, който беше малък и с мрачни посивели къщи, после се насочиха към гората. Той ѝ говореше за намерението си да замине за Африка, само му трябвали пари, иначе всичко бил проучил, имал сигурен план, щял да зареже университета, а тя го слушаше и се опитваше да докосне ръката му в тъмното. Вървяха ... Повече »
или ФАКТОРИ ЗА НЕСЪРАЗМЕРНОСТТА НА НЕБЕТО Oт Румен Павлов Оттам-насам се движат светът и линиите. Хаосът става ред с движението оттам-насам. …ос и светът-ред се отделят един от друг в пашкула-единица и затъмняват огледалното поле на несътворението. Линии. Начало и край. Бог се оглежда в началото и края. Бог се оглежда извън началото и края. Бог се оглежда между началото ... Повече »
Oт Яница Григорова След “Чернобилска молитва” това е втората книга от Светлана Алексиевич, която остави своя отпечатък. Разказите на хора, живели в утопията на комунизма, на които се е наложило да се сблъскат с капитализма. Разкази за войната, за след войната. За жертвите и палачите. “Времето е “секънд хенд”, защото всички идеи и думи – всичко е от чужд гръб, ... Повече »