Последни
Home / Литература (страница 21)

Литература

От великите бийт писатели до великите руснаци – Буковски, Керуак, Капоти, Довлатов, както и някои български приключенци в писането.

Дулсе Мария Кардозо: Моето опяване

„Моето опяване“ (Os meus sentimentos) на португалката Дулсе Мария Кардозо е роман, издаден през 2005 г., спечелил Европейска награда за литература през 2009г., а през 2011г. е преведен на български от Даринка Кирчева и станал достъпен за родните читатели благодарение на издателство Ерго. „Моето опяване“ (на португалски, също: моите чувства) е всичко това, което нахлува в главата на една жена ... Повече »

„Африканският приятел“ на Йоханес Гелих или мизантропията като еволюция на мировата скръб

„Африканският приятел“ от австрийския германист и възпитаник на виенското театрознание Йоханес Гелих стъпва на българската сцена през 2011, благодарение на издателство Black Flamingo Publishing. Ако смелият дизайн на корицата предизвиква смесени емоции, то сюжетът на книгата съдържа заряда да смути още повече. В него авторът поставя по един привидно лежерен и видимо безпристрастен начин болезнено актуални проблематики, формиращи профила на ... Повече »

София: Поетики 2016

София: Поетики 2016

Международното издание на фестивала СОФИЯ: ПОЕТИКИ ще се проведе между 18 и 24 юни в София, като основната вечер стартира на 18-ти (събота) от 18:30 в градинката на Кристал. Гости на фестивала са Линда Мария Барос (Франция), Франческо Томада (Италия), Ефе Дуян (Турция), Славе Гьоргьо Димоски (Македония), Раду Ницеску (Румъния), Гьокченур Ч. (Турция). Българските участници в СОФИЯ: ПОЕТИКИ са  селектирани ... Повече »

Дилян Еленков: Поезия Красна Поляна

Поезия Красна Поляна След препускането на левият ми крак до пазара ситуацията е следната: Елина е отдясно на Патето, Патето пощурява, дава назад и бута кофите, кофите се разпиляват и конгломерат хлебарки напада по фланга; Папагалът чик-чирика, което е непристойно за папагали, явно никак не му е лесно; също така никак не е ясно какво прави Линда върху малкото Магаре ... Повече »

Мартин Цеков: Най-обикновени епизоди на доброта

Младите дръвчета не знам дали е правилно да се говори и обсъжда как пишещи и не пишещи с глави и без превъзнасят се дълбоко и мислят денонощно за чувствата си „ах тези мои чувства, по-значими от света.“ при първа възможност обясняват за призванието тяхно отредената им дарба, да даряват всички нас с ненадминат опит и преценка тези хора ги няма ... Повече »

Димана Йорданова: Всеки път, когато пристъпвам към теб, звукът от веригите ми ме издава

Димана Йорданова

Силно вярвам, че хората, които се будят усмихнати рано сутрин, съществуват единствено в рекламите за маргарин и дамски превръзки. Моите сутрини са като изпит, за който не съм чела. Към обед вече ставам леко агресивна, което е признак на някаква форма на живот, пия кафета до откат, от които адреналинът ми скача до небето и започвам да проявявам симптоми на ... Повече »

Айн Ранд: Какво толкова мразят онези, които обичат да пълзят? И защо?

Мисля, че единственото същностно зло на земята е да се интересуваш на първо място от другите хора. Разумът и свободният дух са на пиедестал в тази твърда и безкомпромисна философия, което по странен начин я превръща в един от най-мразените и скандални автори на нашето съвремие. За Айн Ранд на света няма нищо по-важно от човешката индивидуалност. За самоуважението и ... Повече »

Светослав Тодоров: Три кратки

Пътепис Причерня ми. Усетих бодежи в сърцето, усетих бодежи в ума. Отворих уста и вдишах всички думи, които съм искал да кажа. Досега те висяха във въздуха с мръсни разкривени нокти. Колебанието им личеше отдалеч. Натежаха и за малко да повърна, да извадя телефона и посред нощ да се обадя на всички, които познавам. Натежаха и затворих очи. Преглътнах и ... Повече »

Поезията след края на човечеството

Изкуственият интелект на „Гугъл“ прописа поезия, която критиката справедливо постави в жанра post human poetry. Поезията след края на човечеството… Изкуственият интелект е станал автор, след като е бил заставен да прочете 2865 любовни романа. Трябва да признаем, че резултатът е доста мрачен, предвид опита на човекоподобния софтуер с литературата. Възможно ли е любовните романи да докарат и робот до ... Повече »

Румен Павлов: Ако искам да си свиркам, ще си свиркам

Дълго много дълго ги мислех за архитектите на нищото на нашето нищо не всеки сам е архитект на собственото си нищо по брега се вият червени топове плат опасват белите къщи, корабите и кулите, миналото и бъдещето, моста на мостовете дали всичко се случва заради червеното дали е от месеца да попитаме на изток пустините да поживеем малко в тях ... Повече »