наречи го парников ефект или както пожелаеш но просто вече не вали както по-рано. особено си спомням дъждовете от времето на депресията. нямаше никакви пари но имаше дъжд в изобилие. не валеше само една нощ или един ден, ВАЛЕШЕ 7 дни и 7 нощи и в лос Анджелис уличната канализация не беше направена да понесе толкова много вода дъждът валеше ... Повече »
Преди няколко години бях адвокат в Париж и, честна дума, доста известен адвокат. Разбира се, аз не ви казах истинското си име. Имах една специалност: благородните каузи, както се казва, защищавах вдовиците и сираците, и то не знам защо, тъй като в края на краищата има вдовици, които мамят, и жестоки сираци. При все това достатъчно ми беше да надуша, ... Повече »
Кой? Този, който никога няма да бъде. Какво? Някога, за някого – всеки дъх и всяко безсилие, всеки поглед и всяка мисъл, всеки следващ сън. Красотата на кристалния звук. Опиянението след илюзиите. А в момента на случване – първородното безвремие. Как? Без цвят, без звук и без материя. Отвъд. Къде? Мястото е някъде там, в безкрая. Около съзвездията на тихата ... Повече »
Поместеният по-долу текст е тясно свързан с изключително любопитната фигура на българския интелектуален живот Кирил Кръстев (1904 – 1991). Кръстев е автор на първия български манифест в дадаистката естетика – „Неблагодарност“, както и на „Манифест на дружеството за борба против поетите“ на групата на ямболските модернисти. Кръстев в и основател на единственото българско футуристко списание Crescendo през 1922 г. Зад ... Повече »
Каролин Ламарш е съвременна белгийска писателка, авторка на шест романа, първият от които – „Смъртта на кучето“, й носи най-престижната белгийска литературна награда „Виктор Росел“. Пише също разкази и стихове. От 2014 г. е член на Кралската академия за френски език и литература. Героите на романите и разказите й са хора, неподчиняващи се на обичайните представи за човешки норми и ... Повече »
От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв: и ще проумееш, че кръвта е дух. Не е така лесно да разбереш чуждата кръв: аз мразя хората, които си губят времето с четене. Който познава четеца, той не прави вече нищо за четеца. Само още едно столетие четци – и самият дух ще почне да вони. Това, ... Повече »
Дори когато лежа по гръб, си мисля за шарената бурлеска на Día de Muertos, за хоризонтa с цвят на cempasúchil (marigold), и как тъгата започва да се влива в гърлото ми като мелодия от The chameleons, как венците постепенно започват да изтръпват, как получавам леки тремори в крайниците, на границата със съня, в някакво полубудно състояние с мнима температура, как ... Повече »
Хенри Чинаски /още познат като Чарлз Буковски/ няма идеали – той просто си живее, а и това не му е особен приоритет. След алкохола, вероятно сексът е най-приятното нещо за него, ако не броим писането. За еротика в неговите разкази е трудно да се говори – преди да се възбудите, по-скоро ще повърнете. Но неговата „пияна от бира душа е ... Повече »
ОТПОР СРЕЩУ НАСИЛИЕТО Веднъж, когато господин Койнер, мислителят, произнасяше пред голям брой хора в една зала реч против Насилието, той забеляза, че слушателите му внезапно се отдръпват от него и бързо се разотиват. Огледа се и видя, че зад него стои Насилието. – За какво говориш? – попита го то. – Застъпвах се за Насилието – отвърна господин Койнер. Когато ... Повече »
„Защо се качих в този автобус? Можеше да изчакам или да тръгна по-рано. Интересно… Ти как мислиш Майкъл? Пф, Глупаво име за куче и глупав събеседник. Не се обиждай, но откакто съм тук не съм чул нито една дума и се изнервям. Стоя в това кресло взирам се в махагоновото дърво, което препасва пясъчния часовник и се чудя какво да ... Повече »