Последни
Home / Литература (страница 20)

Литература

От великите бийт писатели до великите руснаци – Буковски, Керуак, Капоти, Довлатов, както и някои български приключенци в писането.

Дилян Еленков: Примирие с непримиримото

* * * не ме търси повече казах й ти си смахната побъркана луда кучка помислих си казах й ти си луда аз не мога така някъде към 6 сутринта на вратата тя се притисна в мен целунахме се аз съм най-тъпото копеле ако се върна казах й идвай пази ме каза и аз се събух върнах се поредното тъпо ... Повече »

Мартин Цеков: Така, понякога така

  Пали от всеки път когато си запаля цигарата и сложа запалката в джоба, а там има друга (която пали) се чудя, коя от двете да използвам такива неща ме занимават докато изкачвам този каменист и стръмен бряг.   Добре дошло в музея, мишленце чудя се как така всички бебета са: “О, колко са красиви” и като пораснат стават: “Този ... Повече »

Хайл, Джизъс!

It´s not social, it´s not ontological, it´s cosmical, the shit is cosmical Бела Тар 13:30 часа, кв. Дружба 1, Езерото. Закъснявам. Срещу ми – разпокъсана процесия в черно с разноцветни чадъри. Пичовете си правят тънката сметка, не са като мене да закъсняват за явяването на Бога. Роси дъждец, в ботушите от декатлон хруска киша, в ръката ми – столично кен. ... Повече »

Тед Хюз: Денят на падналите

Ted Hughes

Литературен клуб Роден е през 1930 г. в Майтълмройд, може би най-дивото село, на което човек може да се натъкне в Северна Англия. Дели го един мост – отляво се виждат пет къщи, отдясно две кръчми и няма друго; по-нататък е някакво безкрайно поле, всичко равно, тук-таме хълмове и най-вече постоянен дъжд. Препитавал се е с какво ли не. Става ... Повече »

Дьорд Петри: Шари, не ми се хили

Шари, не ми се хили Шари, мила, как щастливо се хилиш, в онази твоя рокля на ситни шарки, която носеше още когато се събрахме. Обличаше я рядко. Особено много случаи през онова лято не ти се удадоха. Как щастливо се хилиш на тази доста по-раншна фотография, още живееше с един доста по-раншен мъж. Хилиш се пред стената. И изглежда, сякаш ... Повече »

Назъм Хикмет: Тигър и котарак

Назъм Хикмет

Не зная дали ви е известно, приятели, но тигърът и котаракът са роднини. Котаракът се пада вуйчо на тигъра. Един прекрасен ден, да речем, във вторник… Вие ще попитате защо във вторник? Може в сряда. Да речем, в сряда… Защо в сряда? Е, добре, нека кажем както в началото. „В един прекрасен ден…“ — и това ще бъде най-точно. И ... Повече »

Мартин Цеков: Клик. Празник. Клик

  Клик. Празник. Клик Не знам колко години минаха от времето, когато трябваше да решавам кого да поканя на рождения си ден така, че хората да не са прекалено много и да има пари да почерпя всички Но стигнахме до времето, когато годината започва с 2 и децата на 11-12-13 годишна възраст не празнуват рождените си дни, защото имат пари, ... Повече »

Иван Шентов: Това отдавна не е поезия

Иван Шентов

Израстването като самозащита за родените в Ада. Седем минутен позив за повръщане от Иван Шентов. Израстването е да замълчиш тогава, когато нямаш какво да кажеш. Израстването е да излезеш да разходиш кучето, да звъннеш на баба си или да се напиеш като гъз в 10 сутринта, вместо да се мъчиш като грешен дявол да напишеш пет реда злободневка. Защото утре ... Повече »

Румен Павлов: Едно

Румен Павлов

Не мога да знам какъв ще е света на мъртвите, кипи ли живот в ямите, дали се прераждат сълзите ни, като се разминем, ще видим ли повече, отколкото само усмивките, ще видим ли някъде в дъното гордостта от смъртта на мечтите ни. Далеч някъде, близо вече, вече е напълно наше и винаги било е; глава не се обръща заради някакви ... Повече »

Пътник 154

Мария Стоилова – Имам една добра и една лоша новина. Ще започна с добрата. Вие сте мъртъв. ”Идеше ми да се втурна с едно мощно „yes”, но от благоприличие се завъртях на пета и изръсих едно равно „разбирам”. Той седеше от другата страна и изобщо не ми харесваше как ме гледа.” – А лошата? – попитах аз, колкото да поддържам ... Повече »