Последни
Home / Литература

Литература

От великите бийт писатели до великите руснаци – Буковски, Керуак, Капоти, Довлатов, както и някои български приключенци в писането.

У ДОМА /през погледа на един хермит/

от Дилян Еленков Голям сърбеж, голямо врещене, подвикване и основни недоразумения забелязвам. Чувствителност, достигнала до елементарно изтръпване. Оказа се, че една елементарна частица, било и тя човешка, трудно върти битието си сама. Пък онези, двойни или тройни съдружия, в определена степен се намират и угаждат на собствените си стремежи, въжделения или прости желания. Някои се ебат повече, някои ядат повече, ... Повече »

Марти Цеко: Да си, да съм, да сме

В мрачни дни като тозисе сещам за хората,които не мога да повярвам,че ги няма. в дни като този обичам да гледампрез прозореца,защото ако гледам в една посокадостатъчно дълго,успявам да проследя самото началона валенето на дъжд: кап,кап, кап,кап, кап, кап,капкапкапкапкапкапкапкапкапкап. и така вече вали,гарваните спират да летятнад крайдунавските блокове,водните куршуми залепватпадналите листа здраво за земята,и единственото сигурно нещо,което остава за мен ... Повече »

Алън Гинзбърг: Молох!

Какъв сфинкс от бетон и алуминий разби черепите и изядетехните мозъци и въображение?Молох![1] Самота! Смрад! Грозотия! Кофи за смет и недостижимидолари! Деца реват под стълбите! Момчета хлипатв армиите! Старци плачат в парковете!Молох! Молох! Молох — кошмар! Молох — омраза! Молох наразсъдъка! Молох — страшен съдник на хората!Молох — непонятен затвор! Молох — бездушна тюрмас череп и пречупени кости! Молох — ... Повече »

ФУНКЦИЯ

Мога смело да заявя, че функционирам сравнително нормално. Какво точно имам предвид не е много ясно. Но така съм започнал и така ще продължа. Функционалстта не бива да търпи критики, освен ако не функционира. С което, явно, се справям добре. Повече »

Константин Николов: Стоейки на една веранда

Стоя на една веранда – два на три метра и гледам морето. По-точно гледам залеза, който бавно се скрива зад него. Скоро водата ще го погълне, ще го изгаси, както прави с мен толкова ритмично. След което аз и залеза ще бъдем изплюти… Стоя на тая хубава, но всъщност шибана веранда и се питам ти къде си? Хубава е защото ... Повече »

И пак

И пак днес съм само главабез мозък,има ме, няма метук съм някъде, „Мхм.”„ Да бе.”„Верно?“„Добре.” чудя се дали като съм заспал в този святсъм буден в друг. напоследък само слушам,защото какво по дяволитеимам да казвам толкова;тук мухата можеда задържи вниманието си върху нещопо-дълго от човек. често гледам пръстите на ръката си,защото това ми припомня, че сме различнии се чувствам зле ... Повече »

Джак Керуак: Просто поезия и природни описания

Име: Джак Керуак Народност: Франкоамериканец Месторождение: Лоуел, Масачузетс Дата на раждане: 12 март 1922 година Образование (посещавани училища, курсове, образователни степени и години): Средно училище в Лоуел, Масачузетс; мъжка гимназия „Хорас Ман“; Колумбийски колеж (1940–1942); Ново училище за социални изследвания (1948–1949). Свободни изкуства, няма придобити академични степени (1936–1949). Завърших с „отличен“ курса по английски език (Шекспир) в Колумбийския колеж при ... Повече »

Илиана Димова: 7 см над реалността

Тя се събуди със странен тръпчив вкус в устата. Пое си рязко въздух и се изправи в леглото. Въздухът премина като режещ зимен вятър през гърлото й, парализира езика и се залепи сухо като въздишка на върха на небцето й. Отвори широко очи и си огледа. Стаята й беше абсолютно непозната. Бели стени и бял скосен таван, отразяваха слънцето, което ... Повече »

Светослав Тодоров: Интериор Екстериор

“Август в дочути разговори”, част 1 “Ако очакваш той да омекне и да те оцени, това няма да се случи. Мисли къде да спиш днес. Утре вземи влакът за Париж, качваш се на самолета, ще се прибереш насам и оттам ще видим. Има ли нещо, което не съм разбрала? Кажи ми отначало какво се случи…” “Чу ли новата песен на ... Повече »

Едгар Алън По: Гарванът

В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен над забравено познание — том със тайнствени слова. Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа, някой тихичко потропа на самотната врата. „Гост — прошепнах, — вън похлопа на самотната врата.         Закъснял е вечерта“. Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък, върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта. Чаках ... Повече »