Последни
Home / Литература

Литература

От великите бийт писатели до великите руснаци – Буковски, Керуак, Капоти, Довлатов, както и някои български приключенци в писането.

ИСТОРИЯ С КОТКИ

Oт Дилян Еленков Всяко лято на село имаше различни котки. Някои се задържаха за повече, за две-три години, но рядко. Две от тях бяха чисто бели, и двете се казваха Чайка, нищо, че едната беше мъжка. И Мани, и Мони от съвсем малки много обичаха котки, но при Мони това се бе превърнало в страст и любов. Тъй като в ... Повече »

Съученик на жена ми

От Веселин Делчев Питах я аз Правка Примова. Във фейсбук я питах, преди да стане суперизвестна с онзи разказ, който щели да го анализират в канадските училища. Усетих аз, че има живец в творбите ѝ още преди да се юрнете Вие при новината от могъщата държава, че ще вкарва в главите на подрастващите си текстове от голямата наша писателка. Както ... Повече »

Марти Цеко: Чуй ме сега

Пак седя на пода и мъничко кървя, не мога да спра тази война в мен подклаждана от този нов модерен свят опитващ се по всякакъв начин да ме натика в ъгъла на моя живот, но този път съм готов преди да започна пак да се развалям колкото мога, готов съм да взема ножа и да разрежа света на две, за ... Повече »

Константин Николов: Young, Wild & Corrupt

Късно вечерта е, нещо свири някъде, ту близо ту далеч, вървя от час и не искам повече. Искам да се прибера, ама и не искам, цялата ми глупост е такава. Играем си на искам – не искам. Напоследък си мисля… копеле, за нищо не ставаш, ама после си казвам, че с идиоти не разговарям и нещата се оправят… Бледи спомени ... Повече »

У ДОМА /през погледа на един хермит/

от Дилян Еленков Голям сърбеж, голямо врещене, подвикване и основни недоразумения забелязвам. Чувствителност, достигнала до елементарно изтръпване. Оказа се, че една елементарна частица, било и тя човешка, трудно върти битието си сама. Пък онези, двойни или тройни съдружия, в определена степен се намират и угаждат на собствените си стремежи, въжделения или прости желания. Някои се ебат повече, някои ядат повече, ... Повече »

Марти Цеко: Да си, да съм, да сме

В мрачни дни като тозисе сещам за хората,които не мога да повярвам,че ги няма. в дни като този обичам да гледампрез прозореца,защото ако гледам в една посокадостатъчно дълго,успявам да проследя самото началона валенето на дъжд: кап,кап, кап,кап, кап, кап,капкапкапкапкапкапкапкапкапкап. и така вече вали,гарваните спират да летятнад крайдунавските блокове,водните куршуми залепватпадналите листа здраво за земята,и единственото сигурно нещо,което остава за мен ... Повече »

Алън Гинзбърг: Молох!

Какъв сфинкс от бетон и алуминий разби черепите и изядетехните мозъци и въображение?Молох![1] Самота! Смрад! Грозотия! Кофи за смет и недостижимидолари! Деца реват под стълбите! Момчета хлипатв армиите! Старци плачат в парковете!Молох! Молох! Молох — кошмар! Молох — омраза! Молох наразсъдъка! Молох — страшен съдник на хората!Молох — непонятен затвор! Молох — бездушна тюрмас череп и пречупени кости! Молох — ... Повече »

ФУНКЦИЯ

Мога смело да заявя, че функционирам сравнително нормално. Какво точно имам предвид не е много ясно. Но така съм започнал и така ще продължа. Функционалстта не бива да търпи критики, освен ако не функционира. С което, явно, се справям добре. Повече »

Константин Николов: Стоейки на една веранда

Стоя на една веранда – два на три метра и гледам морето. По-точно гледам залеза, който бавно се скрива зад него. Скоро водата ще го погълне, ще го изгаси, както прави с мен толкова ритмично. След което аз и залеза ще бъдем изплюти… Стоя на тая хубава, но всъщност шибана веранда и се питам ти къде си? Хубава е защото ... Повече »

И пак

И пак днес съм само главабез мозък,има ме, няма метук съм някъде, „Мхм.”„ Да бе.”„Верно?“„Добре.” чудя се дали като съм заспал в този святсъм буден в друг. напоследък само слушам,защото какво по дяволитеимам да казвам толкова;тук мухата можеда задържи вниманието си върху нещопо-дълго от човек. често гледам пръстите на ръката си,защото това ми припомня, че сме различнии се чувствам зле ... Повече »