Избрани

Въпросът не е „мъртъв ли е пънкът“? Въпросът е, че пънкът не може да умре. Нещата са различни сега. Няма да се впускам в самоцелни словесни препускания, обречени на преждевременна еякулация. Няма нужда от нелепи анализи защо стана така, а не иначе; защо спомените оцветяват миналото в топли и приветливи цветове. Защо сега не е същото. Не беше ли преди ... Повече »

Преди около 3 години в интернет пространството изплува един видео артефакт от 80-те – кратко филмче, посветено на това, което днес наричаме „субкултура“. По това време – около 1988 г. – центърът на субкултурните течения в София се намира около Националния дворец на културата и по-точно – около Кравай. „Ние от Кравай“ (1988) е филм, направен по поръчка на ЦКД ... Повече »

Пием съботно кафе в мълчание, разкъсвани от ужас пред моментното осъзнаване, че животите ни са натъпкани в багажното отделение на самолет без пилот, без действащ бог, няма бог. Бащите ни – неадекватни, може би леко пийнали; майките – в паника. Приятелите – игли. Приятелките – отчуждени и фрустрирани. Така беше. Минаваме дните си припряно, такива като вас – в постоянно ... Повече »

Сънувах един приятел, който се хвърли пред влака преди пет - шест години. Оттогава не беше наминавал. Пак се бяхме събрали на неговото таванче и слушахме Виктор Цой. Имаше и други, но не можех да ги различа. Колкото повече се взирах в тях, толкова повече чертите им се размиваха като в снимка на дъжда през прозореца. По някое време излезе ухилен от олелията и ми каза: - Пий си ракията, че ще изстине! Повече »

Каквото можеше да се провали, се провали. Посрещнах слънцето на балкона, зяпайки в отсрещната панелна празнота, докато като изгарящо найлоново пликче денят събра краищата си в примка и затвори всички възможни себеуспокоения. Повече »