Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ.
Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“.
През 1987 г. на Йосиф Бродски е присъдена Нобелова награда за литература и става петият руски писател (след Бунин, Пастернак, Шолохов и Солженицин), носител на тази премия.
Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света е, че той ще стане по-голям, по-многолюден, но няма да увеличи размерите си. Колкото и справедливо човекът, когото сте избрали, да дели баницата, светът няма да увеличи размерите си, а порциите със сигурност ще станат по-малки. В светлината на това твърдение или, по-скоро, в тъмнината – трябва да разчитате на домашно сготвеното от вас блюдо. Тоест да управлявате света самостоятелно или поне тази част от него, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности.
Най-надеждната защита срещу злото е екстремният индивидуализъм, оригиналността на мисленето, причудливостта, дори – ако ви харесва – ексцентричността. Тоест в нещо, което не може да бъде подправено, изиграно, имитирано; това е отвъд силата дори на един изпипан мошеник.
Някога в един светъл момент искате да станете богати и знаменити или и двете? Не се отдавайте изцяло на тази мисъл. Да жадуваш за това, което има някой друг, означава да загубиш собствената си уникалност. От друга страна обаче, това стимулира масовото производство…
Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т.н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна.
Постарайте се да не обръщате внимание на онези, които се опитват да направят живота ви нещастен. Ще има много такива – както на официална длъжност, така и самоназначили се. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но в момента, в който се избавите от тях ги забравете веднага.
Ако живееш достатъчно дълго, виждаш, че дребните отстъпки водят до големи загуби. И ти се иска по-открито да заявиш позицията си, понеже това много те тормози.
За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не поправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то даже е логично.
Мисля, че мъдростта обикновено е плод на преживяна криза. Стига кризата да не ви смаже, тя поражда неувереност и отчаяние, а тъкмо те са бащата и майката на мъдростта. Всъщност не смятам, че до мъдростта се стига единствено чрез страдание: всяко правило си има изключения и съм виждал как мъдростта се придобива и чрез щастие. Но това не се случва често.
Вече съм свикнал с това каква роля играе в живота ми абсурдът. Дори си мисля, че точно така трябва да бъде. Колкото по-неизбежно и по-нелепо – толкова по-добре, толкова по истински.
Загубата на независимост е много по-лоша от загубата на невинност.
Светът вероятно няма да бъде спасен, но човек винаги може да бъде спасен.
Хората излязоха от тази епоха, когато правото беше на страната на силата. Затова има толкова много слаби хора по света. Единствената правилност е добротата. От зло, от гняв, от омраза – дори да се наричат праведни – никой не печели. Условията на съществуване са твърде трудни, че да ги усложняваме.
От моя опит знам, че колкото по-малко информация получава мозъкът ти, толкова повече въображението работи.
В СЛЕДВАЩИЯ ВЕК
Преминава действителността в недействителност постепенно.
Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо,
и ще го упрекнеш, както мравка — дърво,
за неговата леност.
Помни: хората напускат квартирите само при някой пряк
повод — я наемът скочил, я започнала жилищна криза;
просто бъдещето иска да влиза и излиза
без тях.
Но да вземем съзвездията: според съдебното им досие,
ако светлинната скорост е бедствие,
присъствието им е отсъствие и битието — следствие
на небитие.
С времето уликите стават по-важни от вината, наште дни —
по-забавни от живота; и гласът става огромен
препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни
телескоп, ни дори някакъв спомен.
