Митологията на брит попа се крепи на много хероин, персонална омраза, футбол и какви ли не „островни“ капризи.
Всички те се оглеждат в една класическа любовна тройка – той я обича, а тя обича другия, която по правило остава купчина велики парчета.
Основната движеща сила на движението бе омразата между братята Галахър от Oasis и Деймън Олбърн и компания от Blur. Зад първия план и далеч по-многопластови обаче са отношенията между Олбърн, фронтмена на Suede Брет Андерсън и Джъстин Фришман от Elastica.
Брет и Джъстин се срещат още като студенти през 1988 година, когато и двамата са на по 21 година. Той учи нещо от рода на градско планиране, а тя – архитектура. Първите думи на Брет, когато я видял, били „Какво не е наред с устата ти“.
Малко след това стават двойка. Заедно с най-добрия приятел на Брет Андерсън – Мат Озмън правят и нещо като група.
Първоначалната роля на Фришман е на „приятелката“, но постепенно се замесва все по- надълбоко в групата и когато към тях се присъединява и Бърнърд Бътлър се оформя основата на Suede. Идеята е музиката им да се движи около The Smiths, Дейвид Боуи и Pet Shop Boys. Бътлър си спомня, че Брет и Джъстин са били „много топла, прекрасна двойка“.
Освен музикалните си търсения, бандата е споделяла интереси към различни субстанции, разширяващи хоризонтите на съзнанието.
Фришман си умира да разказва как е променила Брет Андерсън като е повярвала в него. Освен това била много грижовна и често му правила сандвичи.
През лятото на 1990 година групата прави първия си концерт, като изпълнява „The Drowners“, „Moving“ и „He’s Dead“. Феновете, критиците и бизнесът обаче не са останали много впечатлени.
По това време отношенията между Брет и Джъстин се променят, като според обясненията й причината е била в това, че двамата си били непрекъснато заедно.
Така през февруари 1991 година тя се навива да излезе с друг музикант, който я преследва от известно време – Деймън Олбърн. Двамата се срещат за първи път година по-рано, когато Suede подгряват концерт на Blur. Джъстин Фришман разказва как тогава го помолила за плакат на Blur, но Олбърн бил много груб.
От обясненията на многобройните герои и свидетели на историята става ясно, че като че ли по това време Джъстин Фришман е била една плоска, но доста впечатляваща млада дама. Освен това разполагала с неограничени финансови средства, защото баща й бил фрашкан с мангизи. През пролетта Брет Андерсън се изнася от общия им апартамент и Джъстин полита по други пътища.
Очаквано Брет Андерсън влиза в жестока депресия и също толкова очаквано Джъстин
„Animal Nitrate“: Oh in your council home he jumped on your bones / Now you’re taking it time after time
Фришман не се натъжава кой знае колко и минава в обятията на Деймъл Олбърн.
Според нея разлъката може и да е разбила сърцето на Брет Андерсън, но му е дала липсващата му мотивация.
По това време Олбърн й обяснявал разни неща от рода, че тя е единствената, ще се женят и всичко останало. А тя явно била от тези, които се впечатляват.
Приела за нормални и страничните интереси на Олбърн извън нея, като според обясненията й „ако си с Деймън, трябва да си в отворена връзка“.
Тя сравнява отношенията си с него с връзката между Миг Джагър и Мариан Фейтфул.
През 1991 година успехът на вторият сингъл на Blur „There’s No Other Way“ превръща бандата в поп звезди.
Въпреки че напуснала Брет Андерсън, Джъстин Фришман останала в Suede oще няколко мъчителни месеца. Краят дошъл, когато споделила, че е участвала в клип на Blur.
„Connection“: Another heart has made the trade/ Forget it, forget it, forget it
Очаквано Деймън Олбърн хич не харесвал Брет Андерсън и често говорил за кретенската му банда.
Антипатиите били споделени. Suede обаче също набират сила, а след тръгването си от бандата Джъстин Фришман се заема със собствена формация – Еlastica.
Така през 1994 година Suede печелят награда Brit за най-добра група, а Elastica за най-добра нова банда. Blur – нищо.
Деймън Олбърн обаче бързо отмъщава с „Parklife“. Точно в зенита на успеха обаче съвсем пропада в нарко навиците си, като паралелно с това се развива и обсесията му към Брет Андерсън. Олбърн дава интервю в което заклеймява хероина като шит и между другото подхвърля, че Брет друса хероин, защото е шибан идиот.
И не е излъгал, поне за хероина.
„Деймън беше истински грубиян и имаше проблем с Брет, въпреки че доколкото можех да видя, той не му беше направил нищо лошо“, разказва Джъстин Фришман.
По това време цялото брит движение е затънало в кафяви преспи и върви към закономерното си изчерпване. Хероинът започва да определя и връзката на Олбърн и Фришман, която вече генерира напрежение за износ. По-това време някъде й хрумва, че може да се види с Брет Андерсън.
„Сънувах ужасен сън, че той е мъртъв, а аз не съм поканена на погребението. Така разбрах, колко е тъжно, че не съм го виждала от години“, споделя Джъстин Фришман.
Така й идва идеята дори да пее бек вокали по време на изявата на Suede на фестивала Рединг и да създаде истинско приятелство с бившия си любовник, което продължава и в момента.
Това разбира се хич не се харесвало на Деймън Олбърн, както и много други неща.
Към средата на 1995 нещата тръгнали към раздяла. Особено след като Олбърн й обяснил, че е време да се откаже от музиката и да помисли за кариера като домакиня.
Раздялата се проточила доста дълго, но през 1997 година двамата успели да се оставят на мира. И всеки поел по пътя си…
„No Distance Left To Run“: It’s over You don’t need to tell me I hope you’re with someone who makes you feel safe in your sleeping tonight I won’t kill myself, trying to stay in your life I got no distance left to run
