Сравнително рядко се обръщаме към метъл сцената, но когато го правим – то е защото си заслужава. Bleak Revelation оперират в София и когато са на сцената около тях се стеле гъста мъгла + натежал от тягост мрак. Следващото интервю с тях идва в правилното време и на правилното място – следващата седмица може да хванете момчетата на живо по време на едно от централните събития в столичния ъндърграунд през летния сезон – повече инфо тук и някъде сред отговорите…
Кои сте вие?
Антон: Bleak Revelation, дуум метъл банда с екстремни корени и пънк отношение. Свирим грубо и припряно неприятна (в общия случай) за хората музика.
Константин: А от друга гледна точка – четири нормални момчета в средата на 20-те, живеещи в София, слушащи и свирещи метъл.
Защо започнахте?
Антон: Заради споделения младежки гняв и огорчение, съпътстващата съзряването на всеки един индивид меланхолия… и прашните улици на София.
Сашко: Защото шведите ме накараха.
Защо продължавате?
Антон: Течението на идеите и емоциите ни е твърде увличащо, за да се измъкнем безпрепятствено от него. И заради прашните улици на София.
Сашко: Оказа се че няма много банди, които свирят подобна музика у нас, още повече, че се привързах към момчетата и оценявам всяка минута прекарана с тях на тази пуста земя, плоска или не.
Колко сте спечелили и колко сте изгубили?
Антон: Изгубили сме часове сън, социални контакти, романтични връзки… От друга страна не считам, че музика като нашата може да се роди от хармония, щастие и финансова обезпеченост.
Кои смятате за съмишленици в България?
Антон: Бандите в ъндърграунда, независимо от техния жанр, при които музиката се заражда в сърцето, а не от желание да звучат/изглеждат като лице от заобикалящите ни екрани. Както и шепата отдадени поддръжници, които усещат и уважават това.
Какво слушате напоследък?
Антон: Джаз, блус, мрачна кънтри музика и рок от 60-те и 70-те.
Константин: Последните албуми на Mastodon, Paradise Lost, Alcest, класическа музика и любими саундтраци.
Сашко: Стравински, Cyril Scott, Gustav Holst, дарк кънтрито, което Антон спомена, електроника (всякаква), гледам и слушам поп каналите и радиостанциите.
Жоро: The Cure, Depeche Mode, Noisia
Куче или котка?
Антон: Ако някой ден заживея в спокойна къща с двор, със сигурност и двете. В противен случай котка. Или повече котки.
Сашко: Имах най-прекрасния котарак, който можех да имам – егоистичен, надменен, арогантен и мега красив (защото го знаеше).
На кой жив човек се възхищавате най-много?
Антон: На всеки с чисти ръце, горещо сърце и хладен ум.
Константин: На баща ми.
Жоро: На всеки човек, който успява всеки ден да запазва свободолюбивостта, искреността и етиката у себе си в тази панелна джунгла, която е нашето ежедневие.
Сашко: Хънтър С. Томпсън… ааа, извинявам се.
Коя е най-надценената добродетел?
Антон: Благоразумието.
Константин: Оптимизмът, екстровертността, прекалената толерантност.
Жоро: Добрият тон, полит-коректността, с които сами оковаваме себе си и си пречим да изразяваме нашата собствена истина свободно и искрено.
Сашко: До колко си струва да обичаш някого?
Как и кога се събуждате?
Жоро: Стандартно агонизиращо и по-рано, отколкото бих искал.
Антон: Все още очаквам да се събудя.
Константин: Трудно, по средата на деня, освен ако не трябва да участвам в разпит на някой стар бизнесмен, укрил данъци, или да ходя до някоя държавна институция.
Сашко: 3 am, 5 am, 6 am, 6:30 am, една минута преди алармата да звънне. Също и 10:00 am, 01:00 pm, 03:47 pm.
За какво нямате време?
Антон: За почивка.
Жоро: Да живея в сегашния момент за съжаление.
Сашко: За time management.
Как изкарвате прехраната си?
Антон: С хора.
Жоро: Хора и Excel.
Константин: Без хора.
Сашко: Без Excel.
Как заспивате?
Антон: Рядко.
Константин: С някоя книжка в ръка или пък след изгледано видео на Total War битка.
Жоро: С помощта на стратегически търн-бейсд игри, разговор по Скайп и други понастоящем нелегални методи.
Сашко: Ако трябва да съм честен изключително трудно, но си помагам с бира и уиски плюс книга, испански сериал или американско предаване.
Кое е най-голямото ви постижение?
Жоро: Да продължаваме да сме пътници на този влак тук и сега.
Каква е идеята ви за перфектно щастие?
Антон: Тишина.
Константин: Здраве и спокойствие с любими хора.
Жоро: Щастие няма, и не е нужно да има. Правете добро.
Сашко: Когато осъзнаеш кое е в рамките на твоя контрол и имаш никакви очаквания за нещата.
Какво представлява най-голямото страдание?
Жоро: Нейната усмивка, бездната между нас.
Антон: Предателството. И за двете страни.
Сашко: Моето страдание няма значение пред страданието на близките ми.
Кой е най-големият ви страх?
Антон: От хората.
Жоро: От неизвестното, разбира се… тоест потенциално от всичко.
Сашко: Страхът е необходим на всеки, за да може да оправдае лудостта си.
Вие по спешност ли сте?
Жоро: Не.
Антон: Точно когато и където трябва сме.
Сашко: Да.
Говорите ли си сами и на каква тема?
Антон: Само в критични ситуации.
Жоро: Изключение би било ако вътрешната дискусия спре за момент…
Сашко: Непрекъснато, за всяко предстоящо решение.
Къде да ви видим и чуем?
Антон: Най-близкото събитие към този момент е на 6 август, неделя, в столичния клуб “Mixtape 5”. Ще поделим възможността да почерним горещата лятна вечер с италианската слъдж банда Black Dio и софийското нойз-рок дуо Feedbacker.
Иначе музиката ни е достъпна в почти всяка една онлайн платформа, както и на физически носители, които могат да се използват за подпиране на нестабилни мебели.
Докъде искате да стигнете?
Антон: До следващата граница, която да прескочим.
Сашко: Живей в настоящето, не в бъдещето.
До кога ще продължавате?
Антон: Докато нещата са истински. Моментът, в който започнем да се замисляме дали не си заслужава да се съобразяваме с нечии изисквания, вкусове, мнения и очаквания, ще бъде и окончателният финал на Bleak Revelation.
Здраве, пари и слава или вечна агония?
Антон: Често сляпо следвайки първото, стремглаво тичаме към второто.
Жоро: Това, което най-добре изобразява живота, тоест безбрежна и неизмерима смес от гореизброените съставки.
Сашко: Вечно здраве и мъдрост.
А сега накъде?
Антон: Наобратно и надолу.
Жоро: На този въпрос всеки трябва да отговори сам на себе си.
