Бьорк е изтъкна от противоречия – чуплива до разпад, силна, луда или спокойна като Буда. Анархистична или потънала в грижа за бъдещето на децата.
Тя е певица, актриса, DJ, социална поетеса и естествен бунтар без претенции.
Бьорк Гудмундсдотир е родена на 21 ноември 1965 година в Рейкявик и вече четири десетилетия провокира поп културата, за да се превърне в съвременна класика.
Тя се появява на Земята в силно социално ангажирано семейство, каквито всъщност са повечето в Исландия. Името й означава бреза и правилното му произнасяне е Беярк или нещо подобно. Гудмундсдотир пък се превежда като „дъщерята на Гудмунд“.
Майка й – Хилдур, е активист срещу хидроенергийната центарала в Карахнюкар, а баща й Гюмундур е синдикален лидер. Малко след раждането й те се разделят, Хилдур взима малката Бьорк и двамата заживяват в местна кумуна.
Вторият й баща Севар е китарист, известен най-вече с участието си в групата Pop, и оказва голямо влияние върху нея.
От шестгодишна Бьорк свири на пиано и флейта. Тя привлича вниманието още като малка, когато изпява по време на училищен рецитал песента на Тина Чарлс „I Love to Love“. Нейните учители записват песента и я пращат на единствената по това време радиостанция в Исландия RUV, който не спира да я върти. Още на 12 години тя записва едноименния си дебют „Bjork“, който е издаден в Исландия през 1977 година.
Като тинейджърка тя е завладяна от пънка и прави бандата Spit and Snot. През 1980 година и фюжън групата Exodus. През следващите няколко години минава през различни местни групи като Tappi Tíkarrass, Меdusa и други.
Преминава през различни стилове – джаз, рок, пънк, готик. Повлияна е най-вече от групи като Siouxsie and the Banshees, Wire, Joy Division и други.
Най-сериозният й проект по това време е Kukl (Вещица), с която свири на една сцена с британската анархо легенда Crass и издава музиката си през лейбъла на бандата.
През 1984 година Бьорк издава и първата си стихосбирка с изрисувани на ръка илюстрации, а бандата й прави турне в Европа като стига до известния датски фестивал в Роскилде.
Едва на 21 години тя се жени за китариста Тор Елдън и се ражда синът й Синдри, който днес е журналист и музикант.
Двамата с Тор Елдън заедно правят пънк групата Sykurmolarnir („The Sugarcubes“), която се смята за най-великата група на Исландия.
Sugarcubes в Япония, сн. Masao Nakagami
Първият сингъл на бандата „Birthday“ е издаден във Великобритания през август 1987 година и става хит на британските и американските инди радио станции.
Някои от най-добрите приятели на Бьорк по това време – комикът Йон Гнар и Йорн Бенедиктсон от The Sugarcubes, по – късно стават политици и в началото на 21 век са част от ”Най-добрата партия”, която стигна до управлението на столицата Рейкявик.
Групата остава в историята и с личните отношения между членовете й. Тор Елдън и Бйорк се разделят, а китаристът се жени за клавиристката на бандата Магга (Magga Ornolfsdottir). Други двама членове на групата Олафсон и Йорн (Ólaffson и Örn) също се женят, като това се смята за първата гей сватба в историята на рока.
Бьорк също не крие, че е бисексуална.
The Sugarcubes издава три албума и е активна до 1992 година, когато подгрява U2 в американското им турне Zoo TV Tour.
Малко по-късно Бьорк напуска, за да започне соло кариера.
Тя се развежда и заедно със сина си заминават за Лондон. От този момент започва най-силният й период, в който талантът й излиза от стиловите граници и печели нови територии.
От най-авангардните полета на електрониката и джаза и до класиката.
В Лондон тя се запознава с продуцента Нел Хупър, известен с работата си за „Soul II Soul“ и „Massive Atack“.
В резултат от това сътрудничество Бьорк записва песента „Human Behavior“, а през 1993 година пускат и албума „Debut“. Тя споделя пред Rolling Stones, че парчето „Human Behavior“ представя гледната точка на животните за хората.
Тавата е приета много добре от критиците и постига сериозен комерсиален успех. Според списание NME това е плочата на годината. Бьорк печели купища награди, сред които и няколко статуетки Brit.
Според някои критици това е първият албум, който вкарва електрониката в мейнстрийма.
През тези години исландката е свръх активна. Работи с различни артисти, участва в саундтраци…ревюта и дори е съавтор на песента на Мадона „Bedtime Story“
През 1995 година излиза „Post“, по който работи заедно с Тricky. Toй повтаря комерсиалния успех на „Debut“ и популярността й става все по-голяма.
Сн. Zach Klein
Славата обаче има и страшно лице.
През 1996 година вманиачен фен изпраща киселинна бомба на адреса на дома й в Лондон, а след това се самоубива. Пакетът за щастие е засечен от лондонската полиция.
Рикардо Лопез от Флорида заснема целият процес на изготвяне на бомбата, която трябва да убие Бьорк. Почти 22-часовия запис показва колко Лопез е бил вманиачен по Бьорк, засяга неговите любовни чувства и други теми. Видеото продължава с изпращането на бомбата за Бьорк по пощата и завършва драматично след като Лопез боядисва лицето си, обръсва главата си и се застрелва пред камерата.
След инцидента тя за кратко се оттегля от публичния живот. През 1997 година обаче Бьорк заминава в Испания, където записва „Homogenic“ (1997). Албумът е един от най-експерименталните в кариерата й. Том Йорк от Radiohead споделя, че парчето „Unravel“ e една от най-прекрасните песни, които някога е чувал.
След „Homogenic“ тя напуска Лондон и се връща в Рейкявик.
През 1999 година Бьорк започва да работи с Ларс фон Триер по „Танцьорка в мрака“ и на следващата година печели награда за „най-добра актриса“ в Кан за ролята й във филма.
През 2001 година излиза „Vespertine“, в който тя демонстрира изисканото си симфонично чувство и афинитета й към авангардна електроника.
Следващата година Бьорк става майка за втори път. От връзката й с художникът Матю Барни се ражда дъщеричката й Изадора.
През 21 век тя продължава да се развива и твори в различни стилове.
Виж пълната й дискография:
1977 Björk Gudmundsdóttir
1990 Gling-Gló
1993 Debut
1995 Post
1997 Telegram
1997 Homogenic
2000 Selmasongs
2001 Vespertine
2004 Debut Live
2004 Post Live
2004 Homogenic: Live
2004 Medúlla
2005 Drawing Restraint 9
2007 Volta
2011 Biophilia
2015 Vulnicura
2017 Utopia
Бьорк е силно политически ангажирана. Закърмена с анархочувства, през годините тя подкрепя различни инициативи, като независимостта на Тибет, Косово, Каталуния и други.
Няколко интересни факти за Бьорк
Името и означава на български бреза и правилното му произнасяне е Беярк или нещо подобно.
Любимата й книга е „История на окото“ на Жорж Батай. Книгата е вдъхновила клипа на парчето й „Venus As A Boy“, в който тя готви яйца.
След успеха на „Debut“ много световни артисти я канят за общи проекти, но самата тя има интерес за съвместна работа само с един – PJ Harvey.
Някои от най-добрите й приятели като комикът Йон Гнар и Йорн Бенедиктсон, който дълги години твори заедно с нея в The Sugarcubes, стават политици и са част от ”Най-добрата партия”, която стигна до управлението на столицата Рейкявик.
През 1981 година Björk и исландската джаз банда Stifgrim се опитват да подобрят рекорда за най-продължително живо изпълнение, но се провалят.
„Dancer In The Dark“ не е първият филм, в който Бьорк участва. През 1986 година тя записва малка роля в екранизацията на приказката на братя Грим „The Juniper Tree“. Премиерата на лентата, зад която стои независимия режисьор Нечка Кийн (Netzchka Keene), има премиера на фестивала в Сънданс.
Тя споделя, че е повлияна най-много от Stockhausen, Kraftwerk, Brian Eno и Mark Bell.
Том Йорк от Radiohead казва, че песента й „Unravel“ e една от най-прекрасните, които някога е чувал.
Бьорк е автор на парчето на Мадона „Bedtime Story“.
Бьорк отказва главната роля в култовия филм Tank Girl (1995), която впоследствие е изиграна от Наоми Уотс.
Бьорк е татуирала на лявата си символът Вегвеесеер ( Vegvísir) от Исландската книга на магията (16-17ти век). Смята се, че този знак те води по време на буря. Тя е татуирала и звезда зад дясното си око.
Осмият й албум „Biophilia“ е първият излязъл под формата на app. Албумът представлява изследване на връзката между природа, музика и технология.
През 2006 година Бьорк е определена за най-ексцентричната звезда в изследване на ББС.
Бьорк изпълнява песента „Oceania“ по време на откриващата церемония на Олимпийските игри в Атина през 2004 година.
