БГ пънкове от края на миналия век

Въпросът не е „мъртъв ли е пънкът“? Въпросът е, че пънкът не може да умре.

Нещата са различни сега. Няма да се впускам в самоцелни словесни препускания, обречени на преждевременна еякулация. Няма нужда от нелепи анализи защо стана така, а не иначе; защо спомените оцветяват миналото в топли и приветливи цветове. Защо сега не е същото. Не беше ли преди по-добре. Поколението пънк пионери от края на 80-те и най-вече 90-те си беше предмет на обожествяване от нас, втората генерация деца-идиотчета, вилнеещи в началото на XXI век.

В последните години имаше няколко опита да се валидизира влиянието и следата на българското пънк движение, оставена в културната и дори политическата реалност на България. Цветята от края на 80-те… носталгията периодично стяга оцелелите за гърлото, останалите продължават по пътя си.

Добри опити в истинско документиране на историята са правени. Например тук и тук. Има я и книгата „Цветя от края на 80-те“.

Виж още: 

Хардкор-пънк сцената във Варна 1989-2009 | Lunatic.bg
Ние от Кравай (1988) | Lunatic.bg

Беше ли първата вълна на пънка в България движение със своя посока? Или пък по-скоро беше течение, което по силата на природните закони се оттече точно там, където трябва? Какво значение има пънкът в България от този времеви отрязък не е, и не бива да бъде предмет на произволни анализи.

Затова просто събираме няколко кадъра от тук и там, без претенция за изчерпателност или в никакъв случай хомогенност. Ей така, защото е приятно да се гледат. Защото е важно да останат. Защото предизвикват размисли. Мисли.

Правата върху използваните снимки принадлежат на самите автори – част от кадрите тук са на Крум Ценов и Нели Недева – Воева, на група Нови Цветя, за други си нямаме ни най-малка представа.