ОТПОР СРЕЩУ НАСИЛИЕТО
Веднъж, когато господин Койнер, мислителят, произнасяше пред голям брой хора в една зала реч против Насилието, той забеляза, че слушателите му внезапно се отдръпват от него и бързо се разотиват. Огледа се и видя, че зад него стои Насилието.
– За какво говориш? – попита го то.
– Застъпвах се за Насилието – отвърна господин Койнер.
Когато господин Койнер си тръгна, учениците му го упрекнаха в безгръбначност. Господин Койнер отговори:
– Нямам гръбнак за пречупване. Тъкмо аз трябва да надживея Насилието.
И господин Койнер разказа следната история:
Веднъж в дома на господин Еге, който се бил научил да казва „не“, дошъл през нелегалните години някакъв агент и му представил удостоверение, издадено му от онези, които владеели града. Съгласно това удостоверение на агента принадлежал всеки дом, в който стъпел кракът му, както и всяка храна, която си пожелаел, а всеки човек, на когото се спирал погледът му, бил длъжен да му се подчинява.
Агентът се разположил на един стол, поискал да яде, измил се, легнал си и преди да заспи, с лице към стената, попитал:
– Ще ми се подчиняваш ли?
Господни Еге го завил с одеяло, пазел го от мухи, бдял над съня му и така, както през първия ден, му служил в продължение на седем години. Всичко изпълнявал господин Еге, само от едно се пазел – да не изпусне думица. Изминали седемте години, а пък агентът бил вече затлъстял от многото ядене, спане и издаване на заповеди. И едни ден умрял. Господин Еге го увил в омърсеното одеяло, извлякъл го от дома си, почистил леглото, измазал стените, въздъхнал и отговорил:
– Не!
Източник: Б. Брехт „ИСТОРИИТЕ НА ГОСПОДИН КОЙНЕР“
Превод: Венцеслав Константинов
