„Behind“ (2016) на Мартин Гунчев е честен филм за войната с ежедневието.
Взела почти толкова жертви, колкото и самото ежедневие.
Къс филм с дълги фотографски кадри. Бавен, но истеричен – като епилептичен гърч на забавен каданс.
Усещането за малко в повече битовизъм се компенсира от това, че няма нищо нагласено.
Без арт претенции и надничащи зад завесата фестивални цели.
На актьорите им личи, че не са актьори, или пък са такива.
Гледа се като парче на Joy Division.
Хероин, празни думи, търсени и непотърсени срещи, скитане по улиците, пукане на найлонови мехурчета, две-три бири са все оръжия.
Някой си отива, друг се връща и нещата си вървят така поне 100 години и после още 16 минути.
Иначе Мартин Гунчев хваща снимки, по български отчаяни от живота.
P.S. Според Кортасар един от най-добрите начини да се воюва срещу нищото е фотографията.
