„Beds Are Burning“ e първата песен от албума „Diesel and Dust“ (1987) на австралийската рок група Midnight Oil.
Песента е написана по повод връщането на земите на изчезващото аборигенско племе Пинтупи, прокудено от пустинята Гибсън през 30-те години на 20 век и принудено да странства и да се заселва в различни подслони и мисии. В средата на века повечето са насилствено настанени в селището Папуня. През 1981 година на племето е позволено да се завърне по родните земи, където малобройните останали негови членове основават общността Кинторе. Днес племето наброява около 400 души.
През 2000 година Midnight Oil изсвирват песента пред милиони зрители на закриването на Летните олимпийски игри в Сидни. Членовете на групата са облечени в черно с надписи на дрехите „sorry“, което е препратка към отказа на тогавашния министър-председател на Австралия Джон Хауард да се извини за начина, по който правителството третира местните жители в последните 200 години.
„Diesel and Dust“ е поставен под номер едно в книгата „The 100 Best Australian Albums“, издадена през 2010.
Beds Are Burning
Out where the river broke
The bloodwood and the desert oak
Holden wrecks and boiling diesels
Steam in forty five degrees
The time has come
To say fair’s fair
To pay the rent
To pay our share
The time has come
A fact’s a fact
It belongs to them
Let’s give it back
How can we dance when our earth is turning
How do we sleep while our beds are burning
Four wheels scare the cockatoos
From Kintore East to Yuendemu
The western desert lives and breathes
In forty five degrees
