The Barbarones – The Party [2014]

---

---

 

★★★★✰✰

Това е ревю на последния албум на софийската група The Barbarones, които имат най-култовото заглавие ever. Той излезе март миналата година, т.е. преди близо десет месеца. Така че имах предостатъчно време да слушам The Party, да го забравя, да си го припомня и да напиша ревю. Това е третo издание за The Barbarones и определено най-добрият им албум до момента. Още в дебюта им People & Bricks [2011] добрите идеи в песните и балансираното им звучене ме оставиха с очакване за нещо предстоящо.

И то дойде! Мелодични, енергични, понякога носталгични и странно свежи парчета. Бих казал оригинален и добре изсвирен инди рок, без компенсаторна носталгия по бритпопа и най-вече без хипстърски тъпотии. Така без много шум групата успя да си намери място в плейлиста ми. Бих искал да кажа нещо от типа, че на същия принцип се е наложила и на софийската сцена, но отсъствието на „сцена“ в смисъла, който аз влагам в думата, ме лишава от това удоволствие. Както и да е.

The Party е логично, издържано продължение на една смислена линия, която бандата следва през годините от създаването си.

Това са 10 песни с продължителност около 50 минути, 7 на английски и 3 на български език. Времетраенето на композициите прескача стандартните 3 минути, което обаче не ми тежи. За разлика от ужасно много групи по целия свят в тези песни все пак има нещо за слушане почти през цялото време. За моя радост няма и кой знае какво его-трипове, т.е. въпреки че има сола и по-дълги инструментални моменти всичко е относително добре балансирано и с мисъл за песента.

Откриващото парче Lucky е моят фаворит в албума и неслучайно е на първо място в него. Бийтът е на място и кове яко без това да се „бие“ с ефирните китари, които едновременно с това са достатъчно рокаджийски. Общо взето това е нормата в целия албум, особено в по-бързите песни. Плътен вокал с прекрасен тембър – нещо, което определено балансира силно изразения твърд акцент на английския в текстовете.

Ако трябва да съм честен – винаги съм бил леко скептичен към БГ вокалистите, които пеят на английски и не са Насо Русков. The Barbarones са може би единствената група, в която подчертаният акцент не ме фрустрира до смърт. Може би защото вокалът Явор Петков не сe криви отчаяно в опит да звучи като нахакан бледолик лондончанин, а си джара както си може. Ценя това. Така е честно. Докато го слушам в главата ми дори се ражда фантазията как би звучало това пеене ако не го възприемах с „българските“ си уши. Може би нелепо, екзотично, кошмарно, очарователно…

Друг пик в албума определено е Jumping Over the Tracks. Силна композиция в средно темпо, която потвърждава приятното впечатление от факта, че в тази група китаристите нито се бият за надмощие, нито „мажат“ един и същи риф през цялото парче. Няколко динамични части, няколко избухвания. Пестеливи  „ембиънт“ беквокали. Чиста работа.

Ударна е и The Final Word, която е може би първата песен, която чух от албума.

Няма да се спирам твърде подробно на всяка песен, най-вече защото музиката е по-скоро за слушане, отколкото за четене.

Трите песни в края на албума са всъщност римейк с български текстове. За мен това е по-скоро бонус, отколкото недостатък, но това е лично и субективно мнение. „Кривата зора“ ме връща във времето, когато част от The Barbarones творяха под името The Headstall, a това за мен винаги ще си остане една от най-оригиналните лирически и музикално български групи. Версията „Късмет“ е със страхотен превод на текста, но оставам с усещането, че англоезичният take е изпят с повече енергия и хъс. Така че оставам разцепен в предпочитанията си към една от двете версии.

Накрая – две-три думи за продукцията: албумът определено оставя впечатление за отдаденост и внимателна работа. Нямам идея къде, как и от кого е записван, но определено е най-добре звучащият албум на групата досега. Всичко е изсвирено добре, даже прекалено прецизно за пънкарския ми вкус. Хубавото обаче е, че това не краде крещящо от фийлинга на песните, поне през повечето време. За мен The Party определено е пълноценен музикален албум в истинския смисъл на думата, а не „пипнато демо с обложка“. За което – адмирации!

Като цяло мразя цифрите, но спокойно давам оценка 4/6 на този албум.

До колкото знам в момента The Barbarones не са активни, иначе бих ти препоръчал да ги гледаш на живо. Надявам се това да се промени и да има още от същото, защото ще е тъпо и тази група да потъне като много други качествени такива.

Албумът е тук в bandcamp.
The Barbarones са и във Фейсбук.

Ревю: Иван Шентов