Сборникът “Нека забравим тези разкази” на Дилян Еленков ще бъде представен на 8 декември в НДК. Събитието е в рамките на Панаира на книгата, а мястото – трети етаж, щандът на издателство „Жанет 45”. Часът е 19 часа. Книгата отразява живота на автора през последните 13 години и премина през куп предизвикателства, докато се материализира. Минава през различни епизоди – ... Повече »
“Другата страна на надеждата“ (Toivon tuolla puolen) на финландския режисьор Аки Каурисмаки е малко бижу сред претенцията и самозабравата на нашето време. Повече »
Искам да счупя нещо. Искам да счупя (нещо в) някого. Повече »
Oт Дилян Еленков Така си отиде, необличано. Непожелано. Все пак създадено. Създадено да стопли някой. Не му се получи. Стоя 30 години в моя гардероб. Единствено бялата ми котка му обърна внимание. Отъркваше се в него, оставяйки шепи бели косми. На мен ми беше твърде голямо. Опитах се да го пробутам на приятели, не стана. Тежко било, широко било. Иначе ... Повече »
Тези софийски нощни улици са лекарство за мен. Като малък криех в задните дворове на кооперациите около "Витошка", Графа и "Раковски" първи цигари, целувки и кашета. Сега стени и катинари са взели спомените ми за заложник и само тези улици ги връщат за малко. Светулките избягаха от тук, а аз оставам, но някой друг. Разминавам последните трамваи и преобръщам дните в главата ми. Повече »
Ако точно в този момент и съвсем малко след него някой погледнеше от Синята хижа към тънкия лед, който блестеше като лига на охлюв по билото на Синята планина, щеше да забележи три черни фигури, които се спускаха към хижата, стояща като самотна сълза на лявата, западна буза на падините-близнаци и които изглеждаха тайнствено и призрачно на фона на залязващото слънце. Зад всяка фигура се движеше по един голям черен кръг. Повече »
От Дилян Еленков Да, те нямаха ревящите госпожици от 60-те. Не припадаха от физически функции, може и някой да е припаднал от своеобразни вещества. Бяха черно-бели само в In Bloom. Но казваха. Казваха всичко с тази опростена мелодия, с този опростен и всеобхващащ ритъм. Една китара, по-късно или в началото две, бас, барабани и вокал. Понякога два. Просто го направиха. ... Повече »
Tри песни на Виктор Цой и групата му Кино в превод на Емил Дайнов: Звезда по имени Солнце (1989г) Бял сняг, сив ледНа напукалата се земяКато китеник на нея лежиГрадът оплетен в асфалт Нависоко облаците пълзятЗабулвайки небесна светлинаНад града виси жълт димНа две хиляди години е градаИзживяни в светлината на звездаНаречена слънце И две хиляди години войнаВойната е без ясна ... Повече »
Дисциплина. Трябва да има дисциплина. В този смисъл, си я налагам. Налагам си я, тоест. Дисциплината. Освен някои малки неща, като рязането на нокти, което твърде често пропускам. Ноктите на ръцете, ноктите на краката. Чегъртат те, по пода, по плочките, по клавиатурата. Закачат се, закачливи са. Повече »
“Тhe Card Counter” (Комарджията) на Пол Шрейдър се движи изцяло в стилистиката и любимите теми на автора – екзистенциалната скука, себеосмислянето и цената, която се плаща дълго по-малко или наведнъж. Ако очаквате бърза лента за картоиграчи, няма да получите това. Сценаристът на ленти като “Шофьор на такси“ и “Разяреният бик“ е забъркал многослойна история около човек с тежко минало, каквито ... Повече »
Литeратура, музика, кинo и фото – Lunatic.bg В Lunatiс.bg живеят Буковски, Воев и Бьорк. Градски истории, странни птици и малко декаденс.