Имам чувството, че ще умра преди да остарея. Не знам защо. Просто имам това чувство. Сид Вишъс През септември 1973 година Дейвид Бауи е много касов сред лондонските тийнейджъри заради екстравагантния си вид. Това е и времето, когато 16-годишният Саймън Джон Ричи решава да си направи по-брутален експеримент с външния си вид и за първи път успява да направи своята ... Повече »
Странните дни на Джулиет Луис
През 1995, Джеймс Камерън като сценарист, и тогавашната му съпруга Катрин Бигълоу в ролята на режисьор, заснемат „футуристичен“ филм, действието на който се развива два дни преди края на 1999, два дни преди началото на новия век и дългоочаквания Апокалипсис. Актьорският състав, който събират са Ралф Файнс, Анджела Басет, Джулиет Луис, Том Сайзмор, Майкъл Уинкот и Винсънт Д’ Онофрио. Действието, естествено, се ... Повече »
Димитър Воев: Моето любовно писмо
Здравей, Марта! Ти толкова дълго мълчиш. Аз се събуждам трудно сутрин. Виждам как слънцето свети тягостно. Мия се дълго, без да мисля. По-скоро разглеждам чертите на лицето си. Знам, че съм красив по един особен начин. Формата на черепа ми издава антична божественост. Нещо като староегипетско пискюлче. Кожата ми вече навлиза в зряла възраст, но въпреки това говори. Зъбите ми ... Повече »
Майк Патън: Ако човек иска да е атеист, има даденото му от Бог право, да бъде атеист!
Звуков генератор, почасов фронтмен на Faith No More и гений на пълно работно време. Способен е да изпее всичко – без текст – от дет метъл до джаз, от чувствено тананикане до нечленоразделно ломотене. Майк Патън винаги работи поне по шест различни проекта едновременно и намира време, енергия и вокални способности да задоволи всичките си музикални приумици. Отмъщението е хубаво ... Повече »
Уилям Стайрън: Как всъщност се усеща депресията?
„Мрачният ужас, който се прокрадва в нас с депресията може сам по себе си да превъзхожда физическата болка.“ Уилям Стайрън В писмо до брат си, Винсънт Ван Гог улавя психическото напрежение, причинено от депресията, използвайки до болка откровена метафора: Чувството е като да лежиш на дъното на дълбок, тъмен кладенец, с вързани ръце, напълно безпомощен. Всеки, който е страдал от това ... Повече »
Иван Шентов: ТОВА Е ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Пием съботно кафе в мълчание, разкъсвани от ужас пред моментното осъзнаване, че животите ни са натъпкани в багажното отделение на самолет без пилот, без действащ бог, няма бог. Бащите ни – неадекватни, може би леко пийнали; майките – в паника. Приятелите – игли. Приятелките – отчуждени и фрустрирани. Така беше. Минаваме дните си припряно, такива като вас – в постоянно ... Повече »
Джанис Джоплин: Струваш толкова, колкото това, с което се задоволяваш
Утрешният ден никога не настъпва. Винаги е днешният. Джанис Джоплин Джанис Джоплин се ражда на 19 януари 1943 в Тексас. След като завършва гимназия, прекарва един семестър в колежа по технологии Lamar State в нейния роден щат Тексас. По-късно се прехвърля в Университета на Остин, но не завършва обучението си, въпреки че е отличен студент. Още докато учи 20-годишната Джанис ... Повече »
Чарлз Буковски: Цензурата е от онези средства, които имат нужда да скрият фактите от самите тях и от останалите
През 1985 един холандски читател се оплаква от книгата „Любовни истории на обикновената лудост“ в местната библиотека и в резултат – книгата е свалена от рафтовете с аргумента, че е „прекалено садистична, на места – фашистка и дискриминираща спрямо определени групи“. Седмици по-късно, местен журналист пита Буковски за мнението му относно наложената цензура. Отговорът не закъснява: Скъпи Ханс ван ден ... Повече »
Димитър Воев: Нова Генерация е моята група. С нея се забавлявам на тъмно…
НОВА ГЕНЕРАЦИЯ е моята група. С нея се забавлявам на тъмно. Пресъздавам лиричния мистицизъм на сърцето си и създавам неочаквани ситуации, които постепенно изграждат облика на нашия стил. Но това е без особено значение. Смисълът е в играта. А по-точно в творчеството. Самият процес на създаване събужда дремещите чувства и ги кара отново да потанцуват пред самите нас. Ние ги ... Повече »
Борис Виан: Любовта е сляпа
На пети август в осем часа градът бе покрит с мъгла. Тя беше лека, изобщо не пречеше на дишането, но изглеждаше странно непроницаема, между другото — сякаш беше силно оцветена в синьо. Спусна се хоризонтално на пелени, отначало се кълбеше на двадесет сантиметра от земята и хората вървяха, без да виждат краката си. Една жена, която живееше на улица „Сен-Бракмар“ ... Повече »