Последни
Home / Архиви Автор: Десислава Димитрова (страница 3)

Архиви Автор: Десислава Димитрова

Антъни Кийдис: Наркотиците са инструмент за обучение – или се самоубиваш, докато го използваш, или се освобождаваш

Фронтменът на Red Hot Chili Peppers с разсъждения за наркотичната си зависимост: Когато си се отървал от разкъсваща те болест, повторното разболяване определено не е забавно. Знаеш, че имаш алтернатива, но въпреки това вървиш срещу нещо, дарено ти от вселената. Наркотичната зависимост е прогресивно заболяване, затова всяко следващо пристрастяване изглежда по-грозно от предишното. Със сигурност не изпитваш тръпката, която помниш ... Повече »

Херман Хесе: Светът и Бог непрекъснато оправдават съществуването си посредством чудеса

Какъвто е в божия промисъл и какъвто хилядолетия го е схващала поезията и мъдростта на народите, човекът е дарен със способността да се радва на някои неща, дори когато те не му носят полза, дарен е с орган за прекрасното. Духът и сетивата винаги в равна мяра са съпричастни към човешката радост от прекрасното и докато людете, въпреки житейските бедствия ... Повече »

Кърт извършва кърваво самоубийство

През 1981, на четиринадесет години, Кърт Кобейн започва да снима собствени късометражни филми с домашната камера. Едно от първите му „продукции“ е вдъхновена от „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, в която се вижда как извънземни – в ролята собственоръчно направени от него глинени фигурки – кацат в задния им двор. Показва заснетото на брат си и успява да убеди ... Повече »

Източни пиеси: Аз моята душа… май си я оставих в хладилника!

„Източни пиеси“ /2009/ е история за двама отчуждили се братя, Христо(Христо Христов), художник-дърворезбар и наркоман на метадоново лечение, и Георги (Ованес Торосян), въвлечен в неонацистка банда гимназист. Изгубили връзка помежду си, братята внезапно са изправени един срещу друг в конфликт с расови противоречия. Централната точка на филма е етнически мотивирано нападение над турско семейство от Истанбул, което прекарва нощта в София на ... Повече »

Рей Бредбъри: Краят на началото

Спря косачката насред двора, защото усети, че точно в този момент слънцето залезе и се показаха звездите. Прясно окосената трева по лицето и тялото му падна на земята. Да, звездите наистина се виждаха — отначало едва-едва, но ставаха все по-ярки в пустинното небе. Чу мрежестата врата на верандата да се затваря и усети, че жена му го наблюдава. — Почти ... Повече »

Франц Кафка: Братоубийство

Установи се, че убийството е извършено по следния начин: В лунната вечер Шмар, убиецът, застанал към девет часа на ъгъла, покрай който Везе, жертвата, трябвало да завие от улицата, където се намирала кантората му, в улицата, на която живеел. Студеният нощен въздух пронизвал всекиго до кости. А Шмар бил облечен само в лек син костюм; при това сакото му било ... Повече »

Кърт Кобейн: Твърде добър за рая

За първи път вижда рая – и не успява да влезе в него – точно шест часа и петдесет и седем минути след мига, в който цяло едно поколение се влюбва в него. В известен смисъл това е първата от многото малки смърти, които ще последват. За умовете и сърцата, които е покорил, музиката му представлява неудържима, пламенна и обсебваща ... Повече »

И също като Крис Корнел, умираш сам на пода в банята си…

Крис Корнел почина на 17 май след концерт на групата си Soundgarden. Два часа след шоуто вече си бе отишъл. Не твърдя, че съм голям фен на Soundgarden. Не че не ги харесвам, но предпочитам да не ги слушам прекалено дълго. Обожавах соловото изпълнение на Корнел “Seasons” във филма “Singles”. Акустично изпълнение, което говори много за безсмисленото отминаване на времето. ... Повече »

Зигмунд Фройд: Идеалната любов съществува само между зависимия и наркотика

„Идеалната, вечна, чиста от ненавист любов съществува само между зависимия и наркотика.“ Зигмунд Фройд Дълго време човекът е живял със самочувствието на единственото съзнателно същество във Вселената. Но развитието на науката нанася тежки удари по това самочувствие, най-силният и болезнен от които идва от Фройд и неговото учение. Науката поддържа, че психичното у човека е еднозначно на неговото съзнание. Но ... Повече »

Петя Дубарова: Всеки има своя огън. Всеки пази своя огън…

Нозете ми се сплитат изранени от тежката подкова на страха. Студено е! И няма никой с мене! Ще стигна ли върха? МОЯТ ОГЪН Обичам огньове, нежни като алени макове. Обичам и сините, макар че те винаги искат да бъдат красиви, особени и изменят на своята червена природа. Обичам черни очи с червени огньове. Обичам лилави бенгалски огньове. Отдавна съм влюбена ... Повече »