“Пред портите на вечността”(At Eternity’s Gate) на режисьора е Джулиън Шнабел магичен филм за най-плодотворния и болезнен период на Ван Гог. Когато все по-често умът му го напуска и се отдава на връзката му с вечността.
В търсене на светлина, Ван Гог (Уилям Дефо) напуска сивия и враждебен Париж и се приютява в Арл. Годината е 1888. С неизменната помощ на брат му Тео той наема т.нар. ”Жълта къща” и се пренася в красотата на природата.
За кратко при него идва Пол Гоген (Оскар Айзък), който е останал без средства и се изкушава от предложението на Тео да покрие скромна издръжка, за да се присъедини към брат му.
Филмът пресъздава трудните отношения между двамата художници, кулминацията на които е решението на Винсент да си отреже ухото, за да го спре да си тръгне, но не залита в митовете и драмата около Ван Гог. Филмът не е биография, а поклон към Винсент, облечен в оригиналната музика на Татяна Лисковская.
Превъплъщението на Уилям Дефо и епизодичните роли на Нилс Арестрюп и Мадс Микелсен дават лекота и елегантност на филма, които му позволяват да не се отклонява от основната му идея силата и смисълът на изкуството.
Съществуването не може да е без причина
Портрет на един самотен човек, който е роден, за да рисува. Като всички обаче и той се нуждае от малко тютюн, вино и да си каже няколко приказки с приятел. Човек, който е неразбран и мразен, но сигурен в таланта си и достатъчно силен, за да му се отдаде до крайност.
Понякога не ми се иска да оздравявам
Винсент рисува бързо и напластява слоеве боя, така че картините му има усещане за скулптура. Природата е красота и с всеки поглед вижда нещо повече от нея. Виденията, гласовете и лудницата. Обществените стигми и отдадеността на семейството. Месианството и Исус.
”Скръбта е по-велика от смеха”
Изстрелът в корема.
”Аз съм моите картини”.
Режисьорът Джулиън Шнабел също е художник, а дебютният му филм е за художник и Жан-Мишел Баския. Името на филма идва от едноименната картина на Ван Гог, която той рисува два месеца преди да почине.
