Астрид Линдгрен е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г.
Семейството й живее в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета. Родителите дават голяма свобода на четирите си деца и Линдгрен черпи много сюжети за произведенията си от собственото си детство, което прекарва в семейната ферма.
Тя напуска училище рано и започва да работи в местен вестник.
Само на 17 забременява от собственика на вестник – 50 годишен женен мъж. Тя решава да запази детето, като в същото време остане независима от баща му.
Астрид се мести в Стокхолм и ражда сина си Ларс. Детето първоначално живее в приемно семейство, но впоследствие тя успява да събере достатъчно пари и да си го върне. Тези трудни години обаче остават трайна следа в творчеството й.
Тъгата по детето и чувството за вина.
Нейните истории са пълни с деца без родители, с изоставени момчета и момичета. В много от тях лежи тази тъмна история на самота и загуба.
В Стокхолм тя учи машинопис и стенография и след няколко години се жени за работодателя си Стюр Линдгрен, който заради нея напуска съпругата си. Тя успява да вземе при тях сина си Ларс, а по-късно двамата създават две деца.
Като млада майка, Астрид започна да пише детски приказки и разкази, за да печели допълнително пари. На 1 септември 1939 г., когато избухна Втората световна война в Европа, тя започна да си води военен дневник. В него тя отразява както световните събития, така и собствения си семеен живот. Битката при Сталинград и окупацията на Дания и Норвегия са отразени през мисли за собственото си семейство.
По време на войната Астрид започнала да пише и истории за дъщеря си Карин. Главен герой в тях било едно малко момиче с любопитно име, което Карин сама измислила – Пипи Дългото чорапче.
Първата книга на Пипи била публикувана в Швеция около Коледа на 1945 г. Тя била мигновено забелязана заради оригиналността си и екзистенциалната философия за деца и възрастни и постигнала невероятен търговски успех. Критиците я определили за „детската книга на века“ и „революция в детската стая“.
Пипи Дългото чорапче стана феминистка икона по целия свят. Дори и днес тя провокира възрастните в своите виждания за правата на младите момичета – и на всички деца.
Повечето от героите на Астрид Линдгрен все още разпространяват посланието на създателя си, че децата имат право да бъдат третирани с уважение и любов, а възрастните имат задължението да отговарят както за осигуряването на храна и подслон, така и за топло внимание, любяща грижа, сигурност и стимулиране на ума и тялото.
Тя е дългогодишен активист срещу насилието към деца и животни. Изявена хуманистка и феминистка.
Астрид Линдгрен не е само автор, но и редактор на книги. Тя прекарва 25 години в насърчаване на писатели, допринасяйки за т.нар. втора златна ера на шведската детска литература.
Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика. Най популярната ѝ герои са Пипи Дългото чорапче, Карлсон, Кале Бломквист, Емил от Льонеберя и други.
Тя оцелява, но никога не се е възстановява след смъртта на Ларс през 1986 г., смъртта на съпруга си, смъртта на братята и сестрите, смъртта приятелите си и на първото си поколение читатели.
Астрид остава любовник на свободата, борец срещу всяка демагогия и лицемерие, който се присмива на страха. Самотно момиче, което се е научила да разчита на себе си и да се справя с демоните и депресията си.
Нейните книги са радост и утеха, добро настроение и надежда за хората от всички краища на земята. На децата и на всички нас, които понякога забравяме, че сме само пораснали деца.
Умира през 2002 година на 94 години.
„Веднъж една непозната жена пъхна в ръката ми поомачкана хартийка със следните думи: „Благодаря ви, че озарихте едно тъжно детство“. За мен това е достатъчно. Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“
Ползвани са и материали от Аlma.se и Guardian.
Из книгите и мислите на Астрид Линдгрен:
„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно“.
„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат“
„Дайте на децата любов, любов и още любов – здравият разум ще дойде от само себе си“
„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение“
„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца“
„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе“.
„Пипи Дългото чорапче може би невинаги се държи изтънчено, но има добро сърце“.
„Спокойствие и само спокойствие“.
„Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено“.
„Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят“.
„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата“.
„Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят“.
„– Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
– Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
– Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.
