Музиката на Arms е попила влияния от жанрове като ембиънт, трип-хоп, даунтемпо и лоу-фай хип-хоп. Проектът започва като дуо, но в момента е самостоятелен проект на роденият в Босна продуцент и музикант Мирза Рамич. На 10 май, по покана на лейбъла Stereofox, които издадоха “where to in this world” – най-новотo ЕР на Arms and Sleepers ще чуем проектът за пръв път на живо в Koncept Space, София. Това е и поводът за интервюто с Рамич, което ще прочетете по-долу, и което Ангел Симитчиев взе специално за Lunatic.
Твоят проект има над 15 години история, но все пак, как би описал музикалното си пътешествие досега за тези, които все още не са чували за Arms and Sleepers?
Бих казал, че със сигурност има много хора, които не са чували моята музика, вероятно много от тях в момента четат това интервю. Пътешествието на Arms and Sleepers започна през 2006, когато Макс и аз започнахме да правим музика в една спалня под земята. Започнахме като дуо, но от 2017 г. насам Макс е зает със своята академична работа и през последните шест години само аз пиша музиката и пътувам с нея.
Историята на този проект е доста луда, имал съм своите възходи и падения – предполагам както повечето подобни ъндърграунд артисти. Смятам, че съм късметлия, който е успял да види света през своята музика и да живее от нея, за което съм много благодарен. Без значение колко трудни моменти е имало, през последните 17 години, винаги най-важно за мен е било да оценявам лечебната и емоционалната сила, която писането на музика има за мен като човек. Поласкан съм, че съм успял да помогна и на други хора, които съм срещал по пътя си.
Едно от най-характерните неща за музиката ти е начинът, по който плътната атмосфера се съчетава с грууви бийтове, каква музика те вдъхнови да започнеш да търсиш и да откриеш своя собствен стил?
Благодаря ти! Със сигурност мога да изброя безкрай вдъхновения, но ако трябва да избера само няколко, които са били много важни за нас в самото началото бих казал Do Make Say Think, Radiohead, The Notwist, Portishead, Mum, Boards of Canada и Air.
Би ли ни разказал малко повече за новото ти ЕР, което излезе за Sterefox, кога и как го записа и как започна да работиш с лейбъл, който всъщност има български корени?
Започнах да работя по това издание през 2022 г. и няколко бяха нещата, които го оформиха. Едно от тях беше завръщането ми в Европа след като имигрирах там през 1996 г. като бежанец (роден съм Босна). Винаги съм усещал, че мястото ми е в Европа. През пандемията се преместих в Берлин и през миналата година получих всички документи, за да мога официално да живея там. Това беше голям момент за мен и първото парче в ЕР-то отбелязва тази нова глава в моя живот.
Другото нещо, което вдъхнови това ЕР е трагедията в Украйна. От 2011 г. насам всяка година съм свирил концерти там. Това е място много близко до сърцето ми. Инвазията в Украйна, която започна през 2022 г. е нещо, което не можех да повярвам, че се случва, първо заради моята връзка с това място и защото върна много подобни травми, които преживях през войната в Босна. Всички тези емоции – щастието от връщането ми в Европа и в същото войната в Украйна, заради която се чувствах ужасно – се изляха в това малко ЕР.
А Sterefox просто се свързаха с мен, казаха ми, че са фенове на моята музика и ще се радват да издам нещо за тях в бъдеще. Аз казах да – точно толкова лесно беше всичко.
Един от най-запомнящите се тракове в ЕР-то е „all forgotten” със София Инсуа, това първият път, в който работите заедно ли е и смятате ли да продължите?
Благодаря, това не е първото ни общо парче. София е пяла в още две песни на Arms and Sleepers („Leon” и „Maybe It Was Yesterday”, издадени през 2020 г.). Имаме и общ проект, който се казва ERA C. През 2021 г. издадохме дебютния си албум и да, София ще пее в още едно парче от предстоящия албум на Arms and Sleepers, който излиза през 2024 г.
Кой е любимото ти средство за правене на музика, има ли инструмент, който е абсолютно определящ за звука на Arms and Sleepers?
Правя музика със софтуера Reason, който [напоследък] не е толкова популярен. Започнахме с него още навремето и просто продължих да го използвам. Колкото до специфичен звук, мисля че мелотронът е инструмент, към който задължително се връщам, когато работя по нова музика, въпреки че напоследък съзнателно се опитвам да не преклаявам с него.
Вероятно си обсъждал този въпрос в много интервюта през годините, но как се промени музиката на Arms and Sleepers, когато от дуо се превърна в соло проект? Мислил ли си да привлечеш нови членове?
Всъщност, не съм анализирал много внимателно как се е променила, защото през последните години бях толкова зает с музика и турнета. Смятам, че винаги е по-добре да има още някой наоколо, който да дава конструктивна критика и просто да е искрен. Макс и аз имахме много добри работни отношения, в които бяхме много директни един към друг и смятам, че това доведе до много стойностна музика. Когато си сам е много по-трудно да бъдеш брутално откровен със себе си. Все още се старая да съм много самокритичен, но това не може да се сравни с нечие друго мнение, особено когато идва от човек, когото много уважаваш. Така че да, бих предпочел Макс все още да работеше с мен по музиката на Arms and Sleepers, но той има други интереси и аз напълно го разбирам. Честно казано, смятам че е по-талантлив музикант и е невероятен в създаването на бийтове, така че доста ми липсва – особено в това направление.
Имаш огромна дискография, връщаш ли се често към по-стари свои издания, за да си свериш часовника?
Ще бъда честен и ще кажа не. Макар, че съм много носталгичен и често се обръщам назад към миналото си и го анализирам, когато става дума за музика се интересувам най-вече от настоящето. Харесва ми да се предизвиквам творчески и да оборвам собствените си съмнения. Затова смятам, че съм най-вече фокусиран върху правенето на много нова музика – тук и сега – без да се притеснявам какво съм издавал в миналото. Каквото съм правил в миналото е останало там. Аз съм се променил, музиката също. Приел съм, че това е начинът, по който стоят нещата, а и това прави всичко много по-вълнуващо – има безкрайни възможности, които да изследвам, докато се движа напред.
Следиш ли статистиките за музиката си, знаеш ли кои са любимите парчета и албуми на феновете на Arms and Sleepers?
Разбира се, смятам, че повечето артисти го правят в тези времена на дигитална лудост, но напоследък се старая да обръщам по-малко внимание на числата и да се съсредоточа върху същността на правенето на музика. Чувствам, че съм доста свързан с много от слушателите си, които ме следват от много години насам и усещам какво им харесва. Някои предпочитат по-старите ми албуми, други харесват по-новите неща. Това ми харесва, защото и моите музикални предпочитания са много разнообразни.
Имаш парче, което се казва „A Smile In Sofia”, има ли някаква история зад него, която би искал да споделиш и която може би има нещо общо с нашия град?
Тази песен е кръстена на глава от една книга на хърватската писателка Славенка Дракулич. В нея тя говори за своите преживявания в София точно след падането на Съветския съюз и Източния блок.
Каква музика си подготвил за това турне, ще чуем ли някои от по-старите ти парчета или ще представиш само нов материал?
Обикновено смесвам нещата, така че смятам да има и по-стари и нови парчета, както и неиздаден материал. Обичам да изпробвам нова музика на турнетата си, за да видя как се е получила.
Какво слушаш напоследък?
Напоследък слушам доста Leon Vynehall, Beach House, Alice Boman, Ane Brun, Teebs и Orion Sun.
Arms and Sleepers e в Koncept Space (Никола Вапцаров 6, София) на 10 май. Kонцертът ще открие Peyotoff, а билетите са в продажба тук.
