Фронтменът на Red Hot Chili Peppers с разсъждения за наркотичната си зависимост:
Когато си се отървал от разкъсваща те болест, повторното разболяване определено не е забавно. Знаеш, че имаш алтернатива, но въпреки това вървиш срещу нещо, дарено ти от вселената.
Наркотичната зависимост е прогресивно заболяване, затова всяко следващо пристрастяване изглежда по-грозно от предишното. Със сигурност не изпитваш тръпката, която помниш от първите си опити, нито пък ти се разминава толкова леко.
Вече не е и забавно, но продължава да те привлича неудържимо. Щом тялото ти поеме първата доза алкохол или дрога, спираш да се тревожиш за гадже, кариера, семейство и сметки. Всички аспекти на обичайното ежедневие изчезват.
Имаш само една задача и тя е да подхранваш пещта с въглища, за да не позволиш валка да спре.
Защото ако спре, ще ти се наложи да мислиш отново за онези глупости.Тази надпревара със самия себе си винаги е вълнуваща. Замесени са и ченгета, и лоши момчета, и изроди, и курви. Сякаш си влязъл в опасна видеоигра, в която те лъжат, че вършиш нещо забавно, но се оказва, че цената, която плащаш, винаги е по-голяма от печалбата ти.
Отказваш се от цялата любов, светлина и красота и се превръщаш в черна дупка, смучеща отрицателна енергия. Не караш хората около теб да се усмихват, не помагаш на никого, не споделяш полезен опит, който би могъл да подскаже на другите как да оправят живота си. Не създаваш вълнението на любовта. Създаваш само вакуум, пълен с лайна.
Бих искал да опиша максимално пълно и двата типа усещания, но може би най-важно е да спомена, че в крайна сметка цялото това романтично превъзнасяне и обожествяване на наркотичното опиянение не се оказа нищо повече от дупка с лайна.
Да, до един момент изглежда изкусително. Бих го оприличил на инструмент за обучение – или се самоубиваш, докато го използваш, или се освобождаваш с негова помощ. Не смятам, че наркотиците нямат своето място в света, но определено са тежко бреме.
Из "Белези", Антъни Кийдис и Лари Сломан
