Ейми Уайнхаус се появява на музикалната сцена преди да навърши пълнолетие. Притеснителна, искрена и талантлива, тя впечатлява продуцентите си още на първото прослушване. Наричат я стара душа в младо тяло. Ейми е като прероден джаз талант от края на 60-те. Певицата твърди, че именно изпълнителите от миналия век я вдъхновяват особено силно. Личните преживявания са най-чистия и неподправен начин да изразиш себе си така, че публиката да се влюби в теб, без да я лъжеш или да се преструваш. За стила си Ейми е категорична – тя сама избира как да се облича и представя и не приема съвети или изисквания.
„Когато някой изглежда завършен в действията си и таланта си, няма какво повече да добавиш към образа му“ – споделя певицата.
Eйми сама пише текстовете на песните си. Те са дълбоко лични и интимни, защото са епизоди от живота й. Младото момиче не може да си представи да е просто изпълнителка на песни, които някой друг е написал. Ейми е пълната противоположност на комерсиалното в съвременната музикална сцена.
Докато там се подвизават посредствени, повърхностни и дирижирани от продуценти изпълнители, певицата е неподправена, обаятелна, чаровна и изпълваща сцената с неописуемото усещане, че не е от този свят. „Не искам да съм като останалите“ – гордо заявява тя, докато свенливо се усмихва.
На сцената в личния й живот се появява голямата й любов – Блейк Фийлдър. Тя твърди, че той е сродната й душа. Блейк обаче не е принцът от приказките, а изгубен по пътя си мъж, зависим от наркотици.
Въвлича и Ейми в своя кръг на Ада като поставя на изпитание живота и кариерата на певицата. Отношенията помежду им не само заплашват да принизят личността на Уайнхаус в медийното пространство, но и застрашават живота й. Тя започва да употребява наркотици заедно с него и от пълния си блясък една звезда бавно угасва на хоризонта.
След всяко сътресение в отношенията им се ражда една прекрасна песен, която става и част от втория албум Back to Black. Певицата иска да изживее болката на Фийлдър, смята че всичко което изпитва той, трябва да изпита и тя. Те са като два влака, движещи се един срещу друг и рано или късно ще се унищожат взаимно, ако някой не направи нещо по въпроса.
Светкавици от фотоапарати на всеки ъгъл, алкохолна и наркозависимост, затвор за Блейк, рехабилитация за Ейми, булимия, от която тя страда – всичко това взима връх и съсипва бавно и сигурно тялото и светът на талантливото момиче. Любовта, която помита като ураган двете изгубени души по пътя си, не може да бъде спряна. Тя трябва да се изживее с всички нейни бури. Ако поне единият не спре ще повлече и другия със себе си защото не може сам да преживее цялото сътресение.
След пет години токсична и унищожителна връзка най-накрая двамата се разделят. Изглежда, че има лъч надежда. Певицата осъзнава ефекта на тези отношения върху живота и кариерата й. Светът й обаче не е същият. Тя така и не успява да събере счупените парчета и да остави лошото зад гърба си. Белезите са твърде много, за да ги заличи времето.
Ейми не съумява да се пребори с алкохолната си зависимост и през 2011 я намират безжизнена в апартамента й след натравяне с количество алкохол.
Животът на Ейми Уайнхаус е като предупреждение как всичко може да се обърне с главата надолу, когато вземеш грешните решения в живота си. Тя още е помнена като уникална за времето си певица. Ейми притежава присъща за великите творци уязвимост – защото те могат да бъдат искрени и раними, което ги прави способни да се себеизразяват с достойнство.
Писала съм поезия, но не осъзнавах, че това е било като терапия за мен, докато не станах на 15. Тогава се ориентирах в пеенето, защото слушах доста джаз.
Не бях бунтарка като дете, но определено не се съгласявах с всичко. Имах проблеми с контрола и не обичах да ми казват какво да правя. Не съм била глупава – бях умно момиче, но вършех глупави неща.
Не се опитвам да бягам от известността, не казвам „Аз не съм толкова прочута“, а се опитвам да продължа да бъда музикант във време където всеки е воден от звездни амбиции. Аз не съм Ейми звездата, аз съм Ейми момичето с китарата.
Чувствам, че албума Frank е като EP и вторият албум ще е по-силен. Ще има много песни в него, защото не ми позволиха да сложа много неща във Frank, тъй като е дебютен. И бяха прави – трябва да дадеш на публиката да опита малко, без да прекаляваш. Понякога ми се иска да взема Frank от домовете на хората, които са си го купили, и да работя над него още пет години, докато не стане перфектен, а после да го върна на феновете.
Аз винаги пишех песните си, за да изясня себе си и исках да го направя с точка в края, защото не исках да помня нищо лошо в живота си. Песента бележи случка в живота ми и така живея, с песни. Осъзнавам определени периоди от живота и връзките си с помощта на песните си. Пиша музиката си, така че да не се отегча никога от нея.
Опитвам се да не се гневя за нищо, защото почнеш ли веднъж да мразиш част от живота си, се оглеждаш и си мислиш, че всичко е прецакано. Толкова по-ценно е да взимаш само доброто от всяка ситуация.
Аз съм повече от типа „Харесвам те, ти харесваш ли ме? Нека да излезем и да направим нещо по въпроса“. Много съм праволинейна що се отнася до това. Обичам стилни мъже, макар че съм жена, която ако види зле облечен мъж ще мисли какво може да направи за него, за да излежда добре.
Ако имам деца, искам най-малко пет. Ще работя от вкъщи и ще имам домашно студио. Представям си как записвам на долния етаж в мазето и децата слизат да ме търсят, а после се преструват, че пеят на микрофона.
Искам да ме запомнят като човек, който не се е задоволил само с изкачването на едно стъпало в музиката, като деятел. Имам цялото това време, за да го осъществя, това е толкова вълнуващо. Имам години да правя музика.
Текст и превод: Яница Григорова
