Altrimenti e аудио-визуален проект на италианския артист Ариано Кава. Тази седмица, по покана на Amek в рамките на тяхната поредица “Шумна неделя”, ще се проведе и първият му концерт в София. Кава е превърнал Altrimenti в отражение на своето артистично и личностно израстване, в което изследва звука и визуалното като свои инструменти за изразяване. Докато чакаме септември да започне с една шумна неделя четем интервю с Altrimenti, което Ангел Симитчиев взе специално за Lunatic.
На 1 септември София за пръв път ще се
срещне с музиката на Altrimenti, можеш ли да представиш себе си и музикалният
проект, с който пътуваш?
Малко се затрудянвам да говоря за себе си и за
музиката, която правя. Всичко започна неотдавна, преди две години. Всичко се
развива заедно с мен, нямам фиксирани цели и звук. Може би е път и процес, чрез
който изучавам различните начини, по които мога да се изразявам с помощта на
електронни инструменти. Досега съм издал две ЕР-та и един албум. Свирил съм на
живо няколко пъти. Лайвовете ми най-често са сайт спесифик. Смятам че
Altrimenti се променя спрямо моята воля и моите нужди.
Идваш в България след концерт в Гърция и на път към Сърбия. Това първият ти път на Балканите ли е и какво те кара да дойдеш тук?
Да, за пръв път идвам във вашата част от света, много съм развълнуван и не зная какво да очаквам. Много е интересно да проследя връзките със западния начин на живот, със скорошното минало и близостта на Изтока. Имам политическо-исторически интерес към тези места, но пътувам без никакви предразсъдъци, просто очаквам да го преживея и да видя какво ще се случи. Очаквам странни, но истински и противоречиви хора, които са наясно със себе си. Като цяло това турне стана доста случайно. В Атина ще свиря с The Coal, с които сме делили една сцена в Марсилия. Не много отдавна, заедно с колективът Misto Mame бяхме домакини на концерт на Wackelkontakt в Рим. Това е трио от Йерусалим, страхотни и силни хора, които бяха на края на своето турне, голяма част от което беше на Балканите. Истински ме заинтригуваха техните истории от там.
Докато обсъждахме концерта ти в София, който ще се проведе в независимото социално пространство “Фабрика Автономия ти спомена, че идваш от скуот сцената в Рим, можеш ли да ни разкажеш малко повече за това?
Има много скуотове в Рим, може би близо 100. Има много окупирани жилища, няколко социално-културни пространства, които са активни от 80-те досега. Рим е луд град и някак всеки е в своя свят. Тази година за пръв път скуотовете се обединиха срещу полицията и “невероятното” ни правителство. Така че не бих казал, че има “сцена”, по-скоро има много различни и независими места. Някои от тях са много хубави и силни, други са доста стари и консервативни. Аз работя в Spin Time Labs, един сравнително нов скуот. Намира се в седем-етажна сграда, около 400 души живеят в него. На три от етажите организираме културни и социални инициативи. Харесва ми, защото подобно място ти дава много широк поглед върху живота, въпреки че гледам на времето си в него като експеримент. Рим често е доста обезкуражаващо място, когато става дума за политика. Историята помни велики бунтове и каузи, но да не се заблуждаваме градът е доста странен, скучен и изпълнен с насилие.
Кой е най-големият и най-малкият концерт на който си свирил и кой предпочиташ?
Най-големият беше третият лайв на Altrimenti изобщо. Не можех да повярвам.
Подгрявах Lusine и Christian Loffler, страхотни ембиънт техно музиканти, много добро преживяване.
Най-малкият концерт беше в апартамента на Misto Mame, заедно със soundof???repubblica, нойз проект в “чест” на нашите политици. Беше изключително кратък концерт. Аз експериментирах с доста мръзен нойз трап върху политически речи и после с бейзболна бухалка разбих една кукла, нещо като идол, който бях направил. Главата хвръкна и удари разни приятели, беше забавно, със сигурност това ми е по-любимият концерт от двата.
На турне си по повод новия си албум “Inferno”, който излезе през май за базирания в Рим лейбъл и колектив Misto Mame, който вече няколко пъти споменаваме. Разкажи ни повече за албума?
“Inferno” е за връзката между вътрешността и външното, нещо като частично изследване на пространството, но не като плоскост, а като по-сложно измерение, с всичките му възможни конфликти. В тази връзка в албума се говори за апартамента на Misto Mame, за моята къща, за погледа навън и приемането на външното.
“Inferno” излиза дигитално и на много лимитиран тираж касети. Опаковката изглежда доста специално, има цветя, има красив арт зин, сам ли си работил по всичко това или заедно с визуален артист?
Няма как да пропуснем дигиталните формати, но решихме да помислим и за най-правилния физически формат за тази музика. Фензинът беше супер идея, визуалната му част е дело на frnkbrt/laposorride, основателят на Misto Mame, който е музикант и графичен дизайнер, много отдаден на DIY етиката. Касетите са само 20, записвани вкъщи и са много lo-fi. Много харесвам как звучи музиката ми на лента, заради особения, камерен звук на този носител. Въпреки че касетите може би не са най-доброто решение за точно този тип електронна, когато става дума за качеството им.
Каква история разказват снимките от зина към албума? На живо свириш на фона на визуализации, изглежда този аспект също е неразделна част от Altrimenti?
Снимките във фензина може би са част от същата гледна точка, същият подход към музиката, но чрез друга медия. За изпълненията на живо използвам визуализации и светлини, насочени срещу листове пластмаса. На рилийз партито имаше много екрани на сцената. Винаги предпочитам мястото зад тях. То визуално подчертава нещата, които търся и за които вече ти разказах, този мъгляв ефект, който помага да свържеш сцената с останалата част от стаята, в която свириш, и който създава пространствени перспективи, които са много различни и динамични, а понякога незабележими.
Какво ще чуем от теб в София? Импровизиран ли е твоят сет или е по-скоро базиран на музиката, композирана за “Inferno”?
Концертите, на които представям “Inferno” са с участието и на Франческа. Тя свири на цигулка в албума. На предстоящите дати тя пее, но ако някой може да ми услужи с цигулка ще е още по-интересно (по дяволите RyanAir…). Лайвът е базиран на грануларно ресемплиране на албума. Превръщаме го в масивни текстури, малко нойз и цялата тази звукова маса разбиваме ритмически. Понякога лайвовете тръгват в друга посока, в зависимост от мястото и атмосферата. Да свириш един и същи концерт четири пъти един след друг е доста странно. Предпочитам да правя нещо специално за всяко пространство, в което съм. Може би това е най-логичното нещо за електронната музика, която свиря.
Какво слушаш и четеш на пътя, ще ни препоръчаш ли нещо?
Направо не знам. На 30 август излиза новият албум на Wow. Издават го Maple Death и My Own Private, два страхотни лейбъла издават велика италианска банда. Свирят нещо като garage-deep-pop музика. Със сигурност ще го слушам тези дни. С Франческа слушаме и доста Даниел Блумберг, който ви гостува в София преди няколко месеца. Освен това слушам доста скучен, но красив северно-европейски минимализъм. Този лайв на Diritto d’Accesso al Parco ми е един от любимите, чуйте го тук.
Altrimenti (Италия) свири във Фабрика Автономия на 1 септември от 20:00 ч. На концерта ще чуем още нойз дуото Малък ручей. Входът е свободно дарение.
