Може би си спомняте прекрасната Alicia Edelweiss, която гледахме точно преди година в София заедно с (вече несъществуващите) Old Trees. Тази събота – 16 април – тя се завръща в България, за да представи новия си албум Mother, how could you? на специална предпремиера в клуб Neu! Berlin. Албумът ѝ излиза в специален лимитиран тираж на касета (с книжка с текстове и рисунки на самата Alicia) от българския независим лейбъл Kontingent Records седмица преди официалното му представяне. Албумът излиза и на CD от Glowing Records във Виена на 24 април.
Здравей, Алис! Срещнахме се за първи път преди точно една година на концерта ти в Социален център Аделанте, когато ти беше на турне с Old Trees. Това беше един чудесен и доста интимен гиг, с много хора насядали по земята, и дори няколко кучета. Какви са твоите спомени от този концерт?
Помня, че бях много нервна в началото на шоуто, защото имаше толкова много хора, а аз трябваше да свиря първа, трябваше да почна всеки момент, защото имаше някакъв проблем със съседите, и изобщо беше леко стресиращо. Но накрая всичко се получи много добре и се почувствах много добре приета, хората слушаха и харесаха моята музика. Всъщност си спомням, че двата концерта – в София и Варна – бяха едни от най-добрите за цялото турне.
Хората бяха много готини, отзивчиви, танцуваха и крещяха и изтрещяваха. О, и освен това си спомням как направихме кавър на „Honey in the Hair“ с Chobkin Victim, които свириха с нас в София. Това беше много яко.
Като си спомням за това време всъщност бях супер въодушевена, че съм на турне за пръв път. Понякога ми беше доста трудно да съм сред хора, защото турнето беше два месеца, а аз съм човек, който обикновено прекарва много време сам. Присъединих се към Old Trees точно една седмица преди турнето и тъкмо започвах да опознавам хората, но свикнах бързо и си прекарах супер. Навсякъде, където отивахме, се грижиха страхотно за нас, приемаха ни добре, даваха ни храна и послон. Домакините ни бяха супер.
Да се върнем малко назад във времето – как започна всичко, кога започна да свириш, да пееш и да пишеш песни?
Когато бях на 6 нашите ни записаха със сестра ми на едни уроци в нашето село и там бяха първите ми изяви. Правехме концерти в църквата и такива работи. Сега никой няма да ме пусне да свиря в църква. Родителите ми винаги са обичали да пеят с нас и искаха да се научим да свирим на някакъв инструмент.
През целия ми живот родителите ни са били подкрепящи и никога не са ни карали да правим нещо насила. Като хлапе ходих на уроци по цигулка цяла година, но се отказах. После взимах уроци по пеене две години, но беше гадно. След това започнах да свиря по малко на китара и исках да съм като Joan Jett. Смешното е, че никога не съм се виждала като музикант, мислех си че това са просто някакви тъпи мечти и не са за мен. Всъщност исках да съм актриса, но се отказах след няколко кастинга в академията. И така започнах да пътува и да свиря на улицата с китарата.
Намериха се няколко човека, които ме окуражиха да пея, явно са видяли в мен нещо, което аз самата не бях видяла преди. Така че всичко започна със свиренето на улицата. Когато бях в Португалия срещнах едно момче, с което станахме големи приятели и той ме надъха да пиша мои собствени песни – нещо, което исках да правя от много време, но не се престрашавах. Но той малко или много беше първият човек, който ми каза „Трябва да пишеш песни, виждам че го носиш в себе си!“. И така написах седем песни за по малко от месец докато работих в един хостел в Порто, които в последствие се превърнаха в първото ми EP „I should have been overproduced“. Започнах да правя концерти и осъзнах, че искам да правя това – поне за известно време.
Какво те вдъхновява да пишеш песните ти?
Със сигурност екстремни ситуации – това, което ме доближава до собствените ми граници. Когато съм на ръба усещам вътрешна необходимост да създавам, да изразя това ново чувство. Сигурно е страшно клише но, да – също и болката. Усещам, че ми е по-лесно да създавам наистина добра музика, когато съм тъжна и, обратно, да рисувам когато съм щастлива. В същото време доста забавна и дори весела музика излиза от мен през болката. Освен това имам навика да превръщам дребни неща в идиотски идеи, което е страхотен извор на странни неща… Сънищата ми също са богат извор на вдъхновение. Пиша всяка сутрин, произволни неща които си спомням от сънищата ми и ги интерпретирам, излизат страхотни идеи за песни. Например наскоро сънувах, че са превърнали Луната в място за реклама, като билборд, и сега работя по една песен, която е точно за това.
Новият ти албум “overproduced” ли е в сравнение с по-старите ти записи? Знам, че е записан DIY в къщи – нещо, което винаги ми е интересно. Колко време ти отне, с какво се сблъска, каква техника използва, за да запишеш Mother, how could you? Имаше ли някакъв опит с правенето на записи или просто се научи в движение?
Честно казано, качеството на звука в “I should have been overproduced” сигурно е доста по-добро от новия албум, защото го записах в студиото на едно музикално училище в Португалия, с добри микрофони и така нататък. Новия албум го записах в къщи с моя малък Zoom H4n, с един скапан лаптоп и Audacity.
Но при всички случаи този албум е по-„продуциран“, защото вложих повече усилия. Доста е суров, въпреки че записах и допълнителни инструменти и дори беквокали. И въпреки това си остава много опростен, поне в моите очи. Всяка песен има абсолютния минимум от „допълнителни неща“ така, че да мога да изпълнявам всички тези песни и на живо.
Нямах никаква идея от това как се записва, точно затова и исках да го направя така. Купих си този рекордър Zoom, защото ми се видя удобен за записи на живо. И все пак той има вграден микрофон, така че си казах „защо ми е кондензаторен микрофон“ и просто записах всичко с него. Звучи ми достатъчно добре, поне за мен. Затова реших, че щом е достатъчно добро за мен, значи е достатъчно добро и за хората, които ще го слушат. Често се опитвам да си припомням това – щом е достатъчно добро за мен, значи е достатъчно добро. Ако го харесвам, значи става! Мразя този фетиш към качеството, хората се опитват да направят нещо с най-доброто възможно качество, и за какво? Съдържанието няма да стане по-добро от това. Освен това обожавам суровия звук на много от първите албуми на любимите ми музиканти. За това и беше много важно да запиша всичко това в къщи.
През цялото време експериментирах. Имам едни много гадни слушалки, затова винаги си нахлузвах един вълнен клин на главата, за да не чувам околните звуци. Нямах такова нещо, което се слага пред микрофона, за да блокира и филтрира шумовете, за това се опитах да си направя, но не стана… не знам защо… така че просто записах всички вокали със Zoom-a, като застанах по-далече от него. Мисля, че може да се чуе, че вокалите са записани от далече. Записах всеки инструмент и вокал по отделно, отне ми цяла вечност. Имах всякакви технически проблеми, каквито не бях очаквала и доста често се питах „За какво го правя всичко това?“. Но някак нямах друг избор. Наистина не исках да записвам с някой друг, защото исках да имам време и да пробвам разни неща, да решавам абсолютно всичко сама. И всъщност доста се забавлявах.
Албумът излиза през април на диск и касета. Разкажи ни нещо повече за изданието.
Дискът излиза през австрийски лейбъл, който се казва Glowing Records. Всъщност това е чисто нов лейбъл, който мой приятел стартира наскоро. Той свири в една drum and bass/hip-hop група – Glowing Eyes – и издава разни неща на приятели, така че в лейбъла сме няколко дръм енд бейс артисти и DJ-и, и аз. Всъщност изданието го подготвям аз самата, но те ми помагат с букинга и рекламата и разни такива неща. Доста е готино да не се занимаваш с всичко накуп и да работиш в тим, така че сигурно ще продължим да работим заедно.
А касетата излиза от българския нойз лейбъл Kontingent Records! Те издават предимно нойз, изданията са изцяло hand-made. Свързахме се след като свирих в София миналата година. Много се вълнувам, че албумът излиза на касета, защото всъщност никога не съм имала касети или касетофон, сега ще май ще трябва да си взема…
Забавно е, че ме издават дръм енд бейс и нойз лейбъл, чувствам се доста поласкана, че толкова готини хора ми помагат и смятат, че музиката ми си струва да бъде издадена.
Тази седмица си на турне за новия албум, къде ще те отведе?
Ще мина през цяла Европа! От Атлантическия океан до Черно море! От Адриатика до Северно море! 🙂
На път към София ще направя четири-пет концерта в Румъния и България. Втората част на турнето ще е през май и ще свиря в Словакия, Унгария, Сърбия, Черна гора, Косово, Албания, Хърватска и Словения. После отивам в любимата Португалия, където хем ще си почивам малко, хем ще имам концерти в рамките на три седмици. После се връщам в Австрия през юни и тръгвам на турне в Германия, Холандия и Франция. Това турне е малко накъсано, но се радвам че ще мога и да си почивам от време на време.
Интервю на Иван Шентов.
Рисунки: Alicia Edelweiss
Снимки: Florian Razocha & Franzi Kreis
