Повече от десетилетие след като Алекс Хан Хунтай изпълни до краен предел концерта си в София, сега той се завръща, отново по покана на Аларма Пънк Джаз и Indioteque, този път и в партньорство с Amek Collective. На 5 март той ще свири в клуб Singles заедно Rønja & the Flying Person и триото Шентов, Симитчиев, Луканов.
През 2012 г. Хунтай беше познат с псевдонима си Dirty Beaches и се очертаваше като фаворит на музикални блогъри, фигура, която обитава експерименталната музика, но би могла да скочи и на по-голяма сцена. Интересно е, че Хунтай не направи това, а постепенно остави китара и вокалите, и се насочи към барабаните, кийбордите и саксофона, за да изгради един съвсем различен артистичен път, предимно в сферата на ембиънт музиката.
Всички псевдоними и проекти, с които Алекс е замесен, са често трудно проследими. Затова и събираме най-доброто от това, което той е издал от 2012-а насам:
Dirty Beaches – Drifters / Love is the Devil (2013)
Всички бяха любопитни накъде Алекс ще отиде след успеха на Badlands (2011), стигнал дори до номинация за канадските музикални награди Polaris. Двойният албум е вдъхновен от хаотичния живот в постоянен режим на турне, вълната на нови впечатления от пътуванията из Европа и преместването на Хунтай от Монреал в Берлин (който малко след това остави за Лисабон). В тези 75 минути до голяма степен може да чуем есенцията на Хунтай – има идеи, които после той изостави и такива, които впоследствие разви.
Dirty Beaches – Stateless (2014)
Този албум е краят на Dirty Beaches и началото на Алекс Хан Хунтай. Stateless, заглавие, което препраща към номадския му живот, е и сред ясните доказателства, че той може да прави изцяло инструментална музика, без това да е скучно, а напротив – да носи едно напълно потопящо преживяване.
Alex Zhang Hungtai, David Maranha, Gabriel Ferrandini – Âncora (2016)
В дискографията на Хунтай присъстват няколко издания, които са всъщност записани на живо изпълнения, както с други хора, така и соло импровизации. Това е едно от тях, глава от лисабонския му период, въпреки че самото изпълнение е всъщност записано в Лондон – пореден пример за начина, по който място и време често са разтегливи понятия за него.
Love Theme – Love Theme (2017)
Един от колаборативните проекти с участието на Хунтай и един от най-силните моменти в кариерата му досега. Петте дълги композиции са идеални за разхождане навън, особено по тъмно. За съжаление, това остана единственото заглавие от Love Theme.
Trouble – Snake Eyes (2017)
Няма как: едно от нещата, с които свързваме Алекс е появата му във финалния сезон на Twin Peaks от 2017 г. Всеки епизод завършваше с изпълнение в местния бар и един от тях беше закрит от Trouble – триото на Алекс със сина на Дейвид Линч – Райли Лич, и Дийн Хърли.
Сингълът от две композиции е единственото, което те са направили заедно, с което може да определим Trouble като малко или много измислен специално за сериала проект. Няколко години преди това, Хунтай се запознава с Линч, след като свири в клуба му Silencio в Париж. Към днешен момент, от винила остават само още шест бройки…
Alex Zhang Hungtai – Divine Weight (2018)
Един от изцяло соловите албуми на Алекс като че ли стъпва върху звука на Stateless, но го отпраща към една още по-мрачна и тягостна палитра. До голяма степен Divine Weight е колаж от саксофонните му импро записи, прекарани през различни филтри и надграждания, а резултатът е смесица от артистичните му посоки през годините в едно (от време на време абстрактно) цяло.
Alex Zhang Hungtai, Tseng Kuo Hung – LONGONE (2020)
Всеки албум или ЕР на Хунтай е като че ли свързан и с мястото на записване. Творческият му път има особена и разностранна география, в която като че ли няма разстояние между Северна Америка, Европа и Азия. Това е албум, записан в родния му Тайван.
Alex Zhang Hungtai, Pavel Milyakov – STYX (2020)
А това е “източноевропейският” проект на Хунтай, записан в Москва с електронния композитор и продуцент Павел Миляков през 2020 г.
Alex Zhang Hungtai, Pierre Guerineau – I Was a Simple Man OST (2022)
През последните няколко години Хунтай се изявява и като композитор на филмова музика, а най-скорошният му саундтрак е към снимания на Хаваите филм I Was a Simple Man, направил премиера на най-големия фестивал за независимо кино Sundance.
Текст и селекция: Светослав Тодоров
