Вълшебната мелодия на “Adagio In G Minor“ (Адажиото на Албинони) спира дъха и времето. Известни са стотици нейни вариации на изпълнители от The Doors, през Ингви Малмстийм до Лара Фабиен. Нейната магия се допълва от историята й, която носи повече въпроси отколкото отговори.
Италианският бароков композитор Томазо Албинони прекарва целия си живот във Венеция и умира през 1751 година. Той се ражда в семейството на богат търговец на картини и е пленен от музиката. Изучава цигулка и започва да композира. Той написва най-малко петдесет опери, но е най-известен със своите концерти за обой.
Йохан Себастиан Бах пише две фуги по теми от Албинони и постоянно дава на учениците си да изучават неговите басови партии като упражнения по хармония.
Най-известното му произведение “Adagio In G Minor“ обаче всъщност не е точно негово, а на биографа му Ремо Джацото. След смъртта на композитора личните му архиви се озовават е държавната библиотека на Саксон в Дрезден.
За съжаление, през зимата на 1945 г., по време на нападението на съюзническите самолети и бомбардировките на града, сводът на библиотеката е унищожен и повечето от тях са унищожени. По това време, 200 години след смъртта на Албинони, италианският музиколог Ремо Джацото решава да напише биографията на композитора, който бил слабо известен извън специализираните следи.
Джацото се захваща да проучва архивите му и така открива в Дрезден неизвестен фрагмент от творчеството на Албинони. Едва шест такта от началото на мелодия, от които възкръсва Адажиото на Албинони. Това се случва през 1958 година.
Самият Джацото мълчи до края на живота си за Адажиото, което силно се различава от останалото творчеството на Албинони.
След смъртта на Джацото през 1998 година професор Вулф Дитер Лугерт заедно с колегата си Фолкер Шютц установяват, че музикален фрагмент от Адажиото на Албинони не е съществувал в Дрезденската библиотека.
И досега не са ясни мотивите на Джацото да припише авторството на произведението на Албинони, ако, разбира се, е направил това.
