Какво се случи на шумна неделя #3: Arma Agharta (LT), Tasos Stamou (GR), Saint Null @ Czech Center | 07.02 |
Мразя неделите, още от хлапе. Една специфична празнота, примесена с неясна тревога за нещо предстоящо. Като дете заплашителното очакване бе свързано с кошмарът на понеделник и училището с неговите строги даскали и тъпанарски изпитвания. С годините това предизвикателство отстъпи място на някои по-душегубни дейности, като безумното висене в тъпи офиси и изнасилени социални контакти. За което, разбира се, неделята няма ни най-малка вина. И в общи линии всеки ден е такъв, какъвто си го направиш.
Серията шумна неделя на Amek е чудесен начин да инжектираш смисъл и удоволствие в този нарочен за тъп и скучен ден от седмицата. С гордост и задоволство мога да кажа, че не съм пропускал предоставената ми възможност да послушам интересни и нестандартни звукови артисти в рамките на това събитие. Третото издание на „неделята“ представи три изключително интригуващи сета в почти академичната атмосфера, която предлага Чешкият център в София. Започвам по ред на номерата.
Изкушавам се да нарека Saint Null „приятната изненада“ на вечерта, но по някакъв начин това се отнася за всичките три проекта, които имахме възможност да видим, чуем и съпреживеем. За това амплоа на Ангел Драганов (Portable Elephant) знаех твърде малко преди да го видя на живо. Звуците, които могат да се чуят в релийза на Mahorka дават известна представа, но могат и да са подвеждащи. Накратко – наистина свежо, минималистично, красиво преживяване, поднесено с впечатляващо спокойствие и дори вглъбеност.
Трябва да призная, че Saint Null най-точно прилягаше на настроението ми в тази неделна вечер. С удоволствие бих гледал отново този проект на живо, и определено ще следя за следващи издания.
След известно време на напрегната подготовка (цялата вечер беше белязана от някакъв технически проблем, който обаче се отрази единствено на началния час на събитието) пред публиката излезе Армантас Гечяускас от Литва. Бос, по бяла престилка (или може би риза), опасан с неотразим златен (или може би пластмасов) колан. Изпълнението на Арма започна ударно и продължи със същия интензитет до края. Междувременно разби на пух и прах всичките ми представи и клишета за това какво може (или трябва) да бъде едно experimental изпълнение.
Може би един от най-забавните, жизнение и свежи сетове, които съм гледал изобщо. Огромен комедиен потенциал, но и постоянно присъстващо усещане за изненада, на моменти граничеща със заплаха. Арма определено е страхотен entertainer, освен напълно очевидния факт, че е иновативен изпълнител и музикант. Шоуто завършва така, както започна – с изненада и хитро намигане. Извън комфортната зона, но абсолютно освежаващо!
В третата си – последна – част, програмата на шумна неделя премина в граничния експериментализъм на Тасос Стаму. Тасос е грък, който живее в Лондон и има страст към нестандартните DIY музикални инструменти. Едно по-очаквано и по-„нойз“ изпълнение, доста динамично в звуковия спектър, на моменти тестващо рамките на поносимото. Макар не толкова театрален като Арма, в изпълнението на г-н Стаму имаше достатъчно както за слушане, така и за гледане – непрестанното пресягане и опериране едновременно с всички части от арсенала му създават една доста непредсказуема атмосфера на напрегнато очакване… „какво ще пипне сега и как ли точно ще звучи?„.
Безспорно поантата на това последно изпълнение бе моментът, в който Тасос свири на… балони. Оказа се, че едно любимо занимание от детството и непогрешимият му пърдящ звук има същият поразителен ефект близо 25 години по-късно, допълнително обогатен от концептуалността на едно целенасочено и артистично изпълнение.
Напускам уютната зала на Чешкия център и се понасям по улиците на една мразовита София, но в гърдите ми е топло и готино, защото знам, че следващата шумна неделя се готви и ще се случи някъде през март!
Текст: Иван Шентов
