От Милена Милева
През Страстната седмица в дома си в Мексико този свят напусна създателят на магическия реализъм в литературата, носителят на Нобелова награда, най-обичания от латиноамерикаците колумбийски писател – Габриел Гарсия Маркес, или както го наричат в народа – Габо. Хората го усещат близък, той описва техния живот и открива малките вълшебства във всекидневието. В творбите му ярко се усещa културата на Латинска Америка – символите рисуват картини, всичко се повтаря отново и отново, животът протича бавно сред ароматни ухания на цветя. В семействата децата носят имената на родителите си, призраците оживяват и всичко тече в един кръговрат. И така сто години на самота, през които се раждат и умират седем поколения.
“Сто години самота”, “Любов по време на холера”, “Генералът в неговия лабиринт”, тези творения покоряват и завладяват съзнанието, създават един паралелен свят, в който персонажите са напълно реални. В селището Макондо живее Мелкиадес и всеки навършил 100 години може да го види.
Маркес си отива на 87 години, но въпреки това ясно вижда и Мелкиадес и всички останали персонажи. И за да ни запознае с тях, Габо е направил много жертви. За да напише романа „Сто години самота“, Маркес напускa работата си и се усамотява в кабинета си за половин година. Семейството му натрупава много дългове, а за да изпрати романа на издателя, писателят е принуден да заложи сешоара и миксера на съпругата си. Тогава той е на 40 години и има две деца. До този момент той е обиколил половината свят като кореспондент на латиноамерикански вестници ие публикувал няколко романа и повести, на страниците на които читателите срещат бъдещите герои на романа Аурелиано Буендия и Ребека.
“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда. Тогава Макондо беше село с двайсет къщи от кал и тръстика, построени край брега на една река с бистри води, които се спускаха по корито от камъни, бели и огромни като предисторически яйца. Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст.”
Началото на романа всеки, който го обича, знае наизуст. Габриел Гарсия е колос, който присъства в света на литературата, театъра и киното. Образите му изграждат паралелен свят, напълно реален и осезаем. В него са вплетени библейски мотиви и магически реализъм.
Маркес активноучаства в политиката. Той е посредник в преговорите между колумбийското правителство и партизанското движение. Също така е добър приятел с Фидел Кастро и както самият той казва, това приятелство е основано изключително върху литературата.
“Литературата е най-доброто забавление, измислено за издевателство над хората.” Тези думи, казани от самия маестро, ни напомнят златното правило на живота– да не се възприема твърде насериозно. Отново вечния Габо се усмихва мъдро. И също така казва, че по-мъдро нещо от живота не е измислено. Една от най-големите беди на латиноамериканския писател е, че след като е пял на толкова много погребения през живота си, няма да успее да пее на своето.
Снимка: Cantera de SUR
