Кой?
Този, който никога няма да бъде.
Какво?
Някога, за някого – всеки дъх и всяко безсилие, всеки поглед и всяка мисъл, всеки следващ сън. Красотата на кристалния звук. Опиянението след илюзиите. А в момента на случване – първородното безвремие.
Как?
Без цвят, без звук и без материя. Отвъд.
Къде?
Мястото е някъде там, в безкрая. Около съзвездията на тихата нощ.
Кога?
Когато вече всичко е изгубило изначалния си смисъл.
Отвъд материализма да застанеш
Да се разпилееш там
После –да си млъкнеш
Да осъзнаеш, че си сам
Мислите ти да са тежки
От тях да потече тъма
А после да си тръгнат
Заедно с безполезната страна
И него там да видиш.
Да поседнете за миг
И дума няма да продумаш
А той ще знае, че си ти
Ще те погледне
А сърцето ти ще се разпада
После ще извърне поглед.
Тук е вашата раздяла
***
(камбаните звъняха)
Той каза:
Господи помилвай.
Милостинята стоеше пред вратата.
***
Бяла стена.
Отвъд – нищо
Само разбити стъкла
Шум от забравени стъпки
Желани те все още не са.
Река.
Отвъд не пресичам
По камъни стъпвам
Вървя по брега
Отдавна след облаци спрели аз тичам
Как да ги стигна?
Те близо не са.
Стая.
Объркана, вяла.
Кога ли там пак съм била?
Опитвам във нея да вляза,
Но някой сменил е ключа.
***
Начало
Безвремие
Липси
Страдание
Безпътие
Рими
Разпадане
Милост
Някъде
Никъде
Смелост
Няма те
Има те
Край
На безмилостно чакане
Начало
Превзето от вятъра
