Кой?
Емил-Мишел Чоран. Томас Бернхард. Елин Рахнев.
Какво?
Каквото пожънеш – такова ще посееш.
Как?
Мимоходом. Тихомълком. С шепота на стъпките на невидим пешеходец.
Къде?
Където и да е. Плътта е карикатура.
Кога?
Когато и да е. Времето е сън на часовници.
ОТЛИВКА ОТ ТЪГАТА МИ ПО ТЕБ
Правя пореден безпомощен опит
да те освободя от себе си
от примките от примамките си
да накарам светлата ми тъга по теб
да отшуми да отехти да се отлее
нямам опит в това да отшумявам
да отехтявам и да отливам тъга
било то и най-светлата тъга на света
но знам ли може и да успея
да си направя отливка от тъгата ми по теб
и някой ден да ти я изпратя по пощенски гълъб
водя монолог
нещо като монолог на дивата светулка
чувствам се така все едно си водя записки
или се изповядвам до последен дъх
върху отворената вътрешна книга на някого
отдавна изписана до последната страница
отворената книга е като отворена рана
която приютява болката
а може и да бъркам
правя отливка от тъгата ми по теб
отливка след отливка след отливка
искам да отехтя да отшумя в теб
да премина през всичките ти бариери
да се загубя и никога да не се намеря
да се саморазправя със себе си в теб
да се разбия във всичките ти стени
да се изпочупя в теб да се погубя
да се откъсна и да се захвърля
да скоча от най-високото ти да се удавя
да поникна в теб и да се изкореня
да се стопя в теб
да се стопя по теб
да изпусна всички последни влакове
да изпусна и последната си дума в теб
искам да бъда високоговорител
на тишината ти
да се изтощя от писане по теб
да бъда чернова на черновите
да се пръсна като презрял плод в ръцете ти
да се разпръсна
да разпространя чувствата си
през средствата за масово освирепяване
искам да скъсам бронежилетката си пред теб
да се разглобя и сглобя пред очите ти
да се доизмисля в теб да се довърша
да се довърша искам в теб
да се довърша
да премина
през теб
над теб
под теб
да се изговоря
да се измълча
да се измълча в най-тихото ти
в най-дълбокото ти да задълбая
да се отдалеча в най-близката ти далечина
да помръкна в теб
и да осъмна
да помръкнеш в мен
и да осъмнеш
да снова около теб
да снова
изтощен от копнеж да обикна
искам просто да съм някъде около теб
да докосвам присъствието ти на този свят
липсваш ми
толкова ми липсваш
още преди да съм те видял
че отсъствието ти е като бомба със закъснител
нямаш идея колко съм безпомощен
пред най-присъстващото отсъствие
нямаш никаква идея
ТВЪРДЕ
И си каза –
твърде чуплив съм за този свят
на бетоновози и бетонобъркачки,
твърде невидим съм за този свят,
гъмжащ от образи и събития без корени,
твърде непродуктивен съм за този свят
на безпощадно продуктово-позициониране,
твърде простосмъртен
за общество на сложносмъртните,
твърде непредубеден и неубедителен
за общество на безупречните,
твърде непримирим в смирението си,
твърде утаен
в себе си.
*
Порязах се
на твоето мълчание.
Опитах. Лесно е.
*
не може да е пусто
там където си ти
каза му тя
без да подозира
че у него бе пренаселено
с неопитомени думи и спомени
с неопитомени гласове и бесове
уповаваше се на сянката й
на ирисите й се уповаваше
без бележки
под и над линия
с риск да се подхлъзне
и да осъмне в междуредието й
отвъд хъркането на човечеството
*
ако един ден се разпаднеш
до последната си дума
ще има ли кой
да я вземе
в шепа
и на някой друг
да я прошепне
без да лепне
без да лепне
ИМА ТАКАВА ПОРОДА БАЩИ
На Кольо Карамфилов
някоя и друга недосвършена работа
някоя и друга недочакана мисъл
някое и друго недоизровено чувство
някоя и друга недоизлекувана болка
някое и друго недохранено сърце
бащи оставят на синовете си
някой и друг автопортрет
някоя и друга обща снимка
някоя и друга непроявена лента
захвърлена из чекмеджетата на времето
бащи оставят на синовете си какво ли не
някой и друг чифт износени обувки
някой и друг чифт износени панталони
някой и друг чифт износени чорапи
някоя и друга износена риза
бащи оставят на синовете си какво ли не
някоя и друга джунджурия
някой и друг спрял от сто години часовник
някоя и друга аудиокасета с презапис на сръбско
някоя и друга бъчва вино или празна бутилка от ракия
някой и друг буркан някоя и друга туршия
някой и друг селски лаф
някой и друг блъф
бащи оставят на синовете си какво ли не
някое и друго паметно мекушаво коравосърдечие
някое и друго празнодумие някое и друго грозноречие
някой и друг погребан приживе талант
бащи оставят на синовете си какво ли не
но и има други – небесна порода бащи
бащи които оставят в наследство
някое и друго платно някоя и друга четка
и едно ателие
бащи които оставят картини родилки на истории
картини които ти идва да откъснеш
и изядеш направо с костилките
бащи които оставят в наследство
пулса на небесното си сърце –
само с едно движение на ръката
само с един щрих
бащи които обръщат всичко наопаки
само с една рисунка
играещи бащи
хулигани на вселената
бащи които цял живот са гледали на изкуството
като на животоспасяваща операция
бащи които оставят в наследство
пръстови отпечатъци в душите ни
бащи които оставят в наследство на света
синовете си като шедьоври –
нарисувани на един дъх
с невидимите цветове на безкрая
бащи които ни завещават
в нарушение на всякакви правила
доктрини инструкции и конституции
изящество любов живот и съзидание
има такава порода бащи
небесна
завиждам истински на синовете им
УТРОТО ПРЕЛИВА ВЪВ ВСИЧКО
Бих ти подарил всичките си думи
пълни с хаос и малки бездни от имена
бих ти подарил тялото си
останало по смешни възклицания
бих протестирал с тревожно щастие
пред парламента на деня
бих изложил публично
конституцията на мързеливата си всеотдайност
бих написал обширна публикация за безпомощните погледи
бих ти подарил сценария с всичките ремарки
бих откупил авторските му права
бих наел адвокат за патоса си
бих откъснал поглед
от всичко останало
бих го откъснал –
сърцето си
бих го присадил
на мястото на твоето празно.
