Кой?
Аз, моят аз и азът ми.
Как?
С вино от 2.50.
Какво?
Редове.
Къде?
В спалнята.
Кога?
Сутрин.
* * *
ето ме – в
тези малки и топли
уютни места, с осветени
от плуващи в
глицерин свещи
ъгли,
подканящи ме.
разказвам истории,
и много усмивки наоколо.
не се оглеждам, твоята
усмивка е на 500 км
на изток.
ето ме – говоря
и не намирам твоите
малки
и топли уютни места.
* * *
и тя те хваща за ръка и
въпреки студа пръстите й
са
топли и тя
те целува и
снега по кожата по
устата й
пърха о боже
тя
наистина
знае как да го прави
без завеси и без червило.
най-прекрасно е сутрешното пиянство
да погледаш тревичката –
как врабчето е мило и заедно с
4-5 гълъба ровят в нея и те поглеждат
от време на време а ти се стараеш да
не ги притесняваш в сутрешните
им занимания
и нещата се получават
никой не е притеснен освен
минаващите покрай
нас
които отиват на работа и гледат безумно –
ако изобщо гледат,
което
все пак видимо се случва понеже
забелязваш укорителните им
погледи милите не разбират че укорът им
е чиста концентрирана завист
и по-добродушните и наивни от тях
може би те съжаляват
без да разбират
че истинското съжаление
е отправено към тях.
* * *
казвам да това съм
аз ритащ огледалото
което държиш
срещу мен
казвам да на вярата
ти ти ще спасиш
кученцето котето детето
от реката в земята в
другото
останало
не по-зле от
предмет
казвам да на пътя ти
и за начина
по който го докосваш.
* * *
още един ден
в който съм жив
още един ден
на въпроси и
отговори, на
съмнения
и отвращение;
още един ден
без печалби и
без загуби.
Рисунки: Дилян Еленков