В “Стик №3” главният герой Те-сук води необикновен живот в къщите на други хора, докато те са извън града. Подвизавайки се като разносвач на листовки на заведение за хранене, той се ориентира кой не си е вкъщи по непокътнатите реклами на вратите. Влиза в празните къщи, но вместо да се възползва да краде от тях той води съвсем скромен живот и дори поправя развалени вещи, пере дрехите им и подрежда. После си тръгва, за да заживее нов живот в следващата необитаема къща, оставяйки “невидими следи“ след себе си.
Един ден обаче в една от “празните къщи“ той се натъква на млада жена – Сун-хуа -бивш модел и жертва на домашно насилие от агресивния си съпруг. Също като него, тя води “невидимо“ съществуване в скъпата и стилно обзаведена къща, лишена обаче от човешка топлина.
Тук се намесва “Стик №3”, с който той я спасява, за да я отведе със себе си към следващия празен дом, който този път да превърнат в общ.
Както в повечето филми на Ким Ки-Дук и тук репликите са малко, но това само доказва, че увлекателната история може да бъде разказана и без думи.
Красиви, заснети с финес сцени и мълчаливо изящество без излишна претенция за оригиналност.
Просто една красива история, в която потъваш като невидим наблюдател.
