Seventeen seconds
A measure of time…
Седемнадесет секунди. Според разни величия в областта на приложната психология, върху тоя времеви отрязък почива Теорията за привличането, която на смилаем и масов език се свежда до това, че точно толкова време отнема да задържиш мисъл и поглед върху някого, преди да вземеш окончателното, но и нелишено от ситуативност решение , дали да си тръгнеш с него тая вечер, или да си загасиш цигарата и да станеш от масата (примерно).
Усещам го сякаш приблизително толкова време отлежава и всяка информация, имаща потенциал да се запечата в съзнанието ми дълготрайно (обикновено същата тая информация притежава нулева битово приложима стойност).
Седемнадесет секунди ми отнема да осъзная, че запалката ми отново не пали.
Пак толкова ми отнема и да запаля цигара, когато екзистенциалният ужас ме налегне изневиделица. На него пък му отнема приблизително толкова, за да се появи от някъде неканен и да разпарчeтоса всичко, що съм успяла да приведа във вид, ред и форма в краткия период на отсъствието му.
Седемнадесет секунди стигат и за поредното флуктуативно превключване от една емоционалност в друга . Обичайно – в по-скапаната. За същото количество време можеш да изтървеш автобус, контрол над волана (буквално и преносно), да задържиш дъх, преди да започне да ти тегавее, да си спомниш поредната никому ненужна информация, да ти мине като на лента някой безкрайно неуместен за ситуацията спомен, да вземеш спонтанно решение, да се влюбиш, да намразиш, да свършиш, да си спомниш, че ти се пуши…
Или пък всичкото на куп, е така, за разкош.
Седемнадесет секунди стигат да прецениш до колко ти понася на светоусещането тоя произволен индивид, материализирал се, за да краде от вниманието ти във втората половина от работния ден. И да запалиш цигара, за да запълниш времето до следващите седемнадесет секунди, в които кой знае що за глупост ще те споходи, с претенция за още минимум толкова от безценното ти внимание.
III. MMXX
A (-)
