★★★★★★
”10 хиляди светци” (Ten Thousand Saints) на Шари Спрингър Бърман и Робърт Пулчини е рядко добър филм, който като нищо можеш да пропуснеш. Но всъшност, споко, няма, защото е от филмите, които ти носят радост, като ги споделиш с друг. Все ще стигне до теб.
Филм за слушане.
Разбити семейства, пропилени приятелства, загубени дни, животът си тече. Като някое парче на Sonic Youth.
Бащата на Джуд си тръгва, защото ”нали се сещаш приятелката на майка ти – бременна е, а знаеш ли от кой?от мен”, а и ”не съм ти баща и ти като Аристотел си осиновен”.
Декада по-късно една от нещо като дъщерите на баща му – Илайз, идва да го види. Заедно с най-добрия му приятел – Теди, се шляят, говорят си за музика и се друсат. За една нощ, на сутринта Теди си е отишъл, но само, за да се върне някога с 10 000 светци.
Бащата (Итън Хоук) работи като ”ботаник със специалност канабис”, ръси мъдрости и е нещо като остарялата версия на Трой от ”Хапки от реалността”.
Връща се, но само за да изтегли Джуд (Ейса Бътърфил) в Ню Йорк.
В ”Азбучния квартал” живее и Джони (Емил Хърш), братът на Теди. Бичи в „straight-edge” банда и Кришна храмове. Както бащата го описва ”някакъв, който промива мозъка на сина ми да не се занимава с наркотици”
Джуд, Илайз и Джони влизат в завера, която ще спаси всеки от тях. А Бащата се намира в майки и деца, само за да се събуди, да запали една цигара и да види, какво ще донесе и този шибан ден.
