”Наполеон” на Стенли Кубрик
Ако попитате кинолюбители кой нереализиран филм биха искали да беше завършен, те най-вероятно биха отговорили – ”Наполеон” на Стенли Кубрик. Режисьорът проучва задълбочено живота на френския император в продължение на години. Той се спира на звездата от ”Джул и Джим” Оскар Уорнър за ролята на Наполеон и на Одри Хепбърн за съпругата му Жозефин, но Метро голдуин майер се отказват от проекта, когато той става непосилен финансово.
През 2013 година Стивън Спилбърг заяви пред френската ТВ мрежа Канал плюс, че се надява да съживи проекта на Кубрик за Наполеон под формата на телевизионен минисериал, а най-новият слух е, че Спилбърг би искал да възложи режисурата на Баз Лурман.
”Калейдоскоп” на Алфред Хичкок
След като гледа провокативния Blow-Up на Микеланджело Антониони през 1966 г., Алфред Хичкок казва, че усеща собствените му филми като старомодни. Той планира радикален,преминаващ границите филм, който да включва насилие, голота, хомоеротика.
Идеята е филмът да покаже три убийства – едно на водопад, друго на военен кораб и третото във фабрика. Въпреки че Хичкок обещава да заснеме филма за под 1 млн. долара, той и MCA/Universal в крайна сметка не се разбират и проектът пропада. По-късно филмът на Хичкок ”Френзи” от 1972 година със своите мрачни сцени на насилие над жени рециклира някои от идеите на ”Калейдоскоп”.
”900 дни: Обсадата на Ленинград” на Серджо Леоне
След като приключил ”Имало едно време в Америка” през 1984 г., Серджо Леоне искал да направи военен филм. Той е вдъхновен от книгата на Харисън Солсбъри ”900 дни: Обсадата на Ленинград” за Източния фронт по време на Втората световна война. Леоне се спира на идеята да проследи във филма живота на американски военен фотограф, попаднал в капан в Ленинград в продължение на години по време на германската обсада на града, който да бъде изигран от Робърт де Ниро. Леоне намира 100 милиона долара за финансирането на филма, спечелва сътрудничеството на съветското правителство и дори наема Енио Мориконе да композира музиката към филма, когато внезапно умира от сърдечен удар през 1989 година на 60-годишна възраст.
”По следите на изгубеното време” от Лукино Висконти
Италианският кинорежисьор Лукино Висконти е познат със своите големи филмови проекти и литературни адаптации. Неговата филмова версия на романа на Джузепе ди Лампедуза ”Гепардът” е дълга почти три часа и половина. Той решава да екранизира ”По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст и прекарва години в проучвания в Париж и Нормандия, като планира филмът да се простира в рамките на четири часа, но финансирането му е толкова мащабно, че не може да бъде осигурено. Десет години по-късно, през 70-те, пропада и екранизацията на ”По следите на изгубеното време” на американския режисьор Джоузеф Лоузи, който наел Харолд Пинтер да напише сценария.
”Киноманът” на Терънс Малик
След пасторалните ”Райски дни”, които му печелят одобрението на критиците през 1978 година, Терънс Малик се оттегля от обществения живот, премества се в Париж и се заиграва с няколко проекта до 1980 година. Сред тях е екзистенциалният роман на Уокър Пърси Киноманът (The Moviegoer) за човек, отчужден от семейството си и работата, който е намерил смисъла в книгите и филмите вместо в реалността. Въпреки, че филмът никога не вижда бял свят, погледът към вътрешния свят на човека от книгата изглежда подготвя почвата за Дървото на живота (2011) и До чудото (2013).
”Сърце на мрака” на Орсън Уелс
След сензацията, която прави с театралната и радиопостановка по ”Война на световете” на Хърбърт Уелс, Орсън Уелс е поканен през 1940 година от RKO Pictures да режисира два филма по свое желание, стига да се вмести в бюджета. Някои определят предложението като най-страхотната възможна сделка за прохождащ в киното режисьор. Като първи филм той иска да адаптира прочутата повест на Джоузеф Конрад ”Сърце на мрака”. Проектът обаче се оказва твърде скъп и Уелс решава да направи „Гражданинът Кейн“. По-късно повестта ”Сърце на мрака” е адаптирана от Франсис Форд Копола в ”Апокалипсис сега”.
”Дон Кихот” на Орсън Уелс
”Сърце на мрака” съвсем не е единственият пропаднал проект на Орсън Уелс. Кариерата му е осеяна с нереализирани ленти като например филмова версия на живота на Исус Христос, която е трябвало да бъде заснета непосредствено след ”Гражданинът Кейн”. Филм, който Уелс се опитва да направи на няколко пъти е ”Дон Кихот”, който той започва през 1950 година и възнамерява да представи докато не умира. Дори с помощта на известни приятели като Франк Синатра, който инвестирал 25 000 долара в проекта, Уелс никога не осигурил финансиране за завършването на филма.
”Мъжът, който уби Дон Кихот” на Тери Гилиъм
Филмовата адаптация на произведението на Сервантес пропада и под режисурата на Тери Гилиъм. Подготовката за филма започва през 1998 година с участието на Джони Деп в ролята на маркетинг чиновник, който пътува назад във времето към епохата на Дон Кихот. Дон Кихот, който се играе от френския актьор Жан Рошфор, мисли, че героят на Деп е Санчо Панса и настоява да отидат заедно на приключения. Когато снимките започват през 2000 година, лошото здраве на Рошфор и трудностите по получаване на застраховка обричат филма почти веднага. Снимките спират, но заснетото става част от документалния филм ”Изгубени в Ла Манча”. Разпада се и втори опит на Гилиъм да заснеме филма през 2010 година с Робърт Дювал в ролята на Дон Кихот и Юън Макгрегър в ролята на пътешественика във времето. Гилиъм обаче се надява, че ще започне снимки по този проект в края на 2014 година.
”Рони Рокет” на Дейвид Линч
Впечатлени от ”Гумена глава“ (Eraserhead) на Дейвид Линч, Мел Брукс и продуцентът Стюърт Корнфелд му предлагат да направи филм за тях. Първоначалната идея е Линч да режисира ”Рони Рокет” (Ronnie Rocket) по оригинален сценарий, който сам е написал. Разказва се за детектив, който пътува в друго измерение и среща висок три фута тийнейджър, който трябва да бъде включен в електрическата мрежа през цялото време след хирургична злополука. В крайна сметка тийнейджърът се превръща в рок зведа на име Рони Рокет. Самият Линч признава, че това не е комерсиален проект. Той се съгласява да режисира написан от друг сценарий и се вслушва в предложението на Брукс да адаптира The Elephant Man. Темите за личнoстната трансформация от ”Рони Рокет” обаче изскачат отново в ”Туин Пийкс”, ”Изгубената магистрала” и ”Мълхоланд Драйв”.
”Американска трагедия” на Сергей Айзенщайн
През април 1930 година Парамаунт Пикчърс предложили на Айзенщайн да заснеме адаптация по романа на Теодор Драйзер ”Американска трагедия” с бюджет 100 000 долара. „Подходът на Айзенщайн“ обаче не се харесал на ”Парамаунт”, тъй като бил прекалено депресиращ за американската публика и Айзенщайн се връща в Москва.
По ББС