★★✰✰✰✰
Съвременният стремеж към щастие е на път да се превърне в патология. Пишат се книги, правят се филми и се пеят песни, за да стигнат до вечните клишета за любовта и живота във всеки миг.
„Хектор и търсенето на щастието” залага точно на тази формула.
Хектор е психиатър от тези, дето много не им е ясен живота, но имат диплома, за да изписват хапчета. Предсказуем, скучен, стабилен. Клара е приятелката му – успешна в кариерата и обгрижването му.
Логично Хектор стига до въпроса „Щастлив ли съм”. За да си отговори, решава да пътува без Клара.
Така стига до някои прозрения от рода на „Сравнението с другите вреди на вашето щастие”, „Много хора виждат щастието в бъдещето” и така.
Идеята, може би, е филмът да се движи на границата на комедията и драмата, но не се случва точно така. Саймън Пег, в главната роля, обаче вкарва един специфичен дебилизъм, който вкарва лентата в руслото на домакините.
Второстепенният каст е много силен. Появяват се Жан Рено и Стелан Скарсгард, но и двамата не записват върхови изяви в кариерите си.
