Последни
Home / Кино / Щастието като патология
Щастието като патология

Щастието като патология

★★✰✰✰✰

Съвременният стремеж към щастие е на път да се превърне в патология. Пишат се книги, правят се филми и се пеят песни, за да стигнат до вечните клишета за любовта и живота във всеки миг.

„Хектор и търсенето на щастието” залага точно на тази формула.

Хектор е психиатър от тези, дето много не им е ясен живота, но имат диплома, за да изписват хапчета. Предсказуем, скучен, стабилен. Клара е приятелката му – успешна в кариерата и обгрижването му.

Логично Хектор стига до въпроса „Щастлив ли съм”. За да си отговори, решава да пътува без Клара.

Така стига до някои прозрения от рода на „Сравнението с другите вреди на вашето щастие”, „Много хора виждат щастието в бъдещето” и така.

Идеята, може би, е филмът да се движи на границата на комедията и драмата, но не се случва точно така. Саймън Пег, в главната роля, обаче вкарва един специфичен дебилизъм, който вкарва лентата в руслото на домакините.

Второстепенният каст е много силен. Появяват се Жан Рено и Стелан Скарсгард, но и двамата не записват върхови изяви в кариерите си.