Джазът има много легенди, но най-голямата е Чарли Паркър – Птицата.
На 12 март 1955 година той завършва великото си приключение на земята в дома на баронеса Паноника, покосен от пневмония, язва, цироза и какви ли не други болести.
„Възраст: между 50 и 60 години“. Това е заключението на следователя за кончината на 34-годишния тогава музикант.
Живее бързо, така и умира. Между другото променя изоснови джаза.
Чарли Паркър започва да свири професионално още на 15 години и стои зад създаването и налагането на бибоп-а, куп стандарти, някои от най-великите формации в джаза и различни моди през годините след смъртта си.
Символ на безкомпромисния музикант.
Много от неговите композиции носят имена, свързани с птиците – „Yardbird Suite“, „Ornithology“, „Bird Gets the Worm“, „Bird of Paradise“ и други, като именно от тях идва и прякора му – „Yardbird“ и „Bird“. Това е официалната версия. Според негови биографи обаче прякорът му идва от това, че обичал стръвно пилешко месо.
Свири бързо, френетично, импровизира, отдаден до край.
Понякога е на сцена абстинентен, а друг път въобще не се явява. Никога не се знае какво ще стана на негов гиг.
Разпознат е от бийт движението, като съмишленик и историите му се преплитат по не една страница, излезли от писателите на епохата. Част е от „По пътя“ на Джак Керуак, но е и в главата на Кортасар.
Роден е в Канзас и започва да свири на саксофон на 11 години. Самоук. На 14 се включва в училищен оркестър и започва да се занимава много усилено с инструмента.
Баща му Чарлс е водевилен музикант – пианист и певец и му оказва сериозно музикално влияние, въпреки че много, много не се задържа в къщи.
В началото Чарли Паркър свири в различни формации по джаз клубовете в Канзас. Учи се най-вече от бандите, водени от Каунт Бейзи и Бени Моутън.
От това време има една популярна история как барабанистът Джо Джоунс хвърля чинел по него по време на джем сешън, вбесен, че Чарли Паркър излязъл от бийта по време на импровизация.
Още на 16 години Паркър се жени за Ребека Ритинг, след което последват още няколко брака и стотици жени. Заниманията му на този фронт са легендарни. Такъв е и апетитът му.
По това време се пристрастява и към морфина, като скоро минава на хероин.
През 1938 година се включва в групата на Джей Макшан, с която за пръв път влиза в студио. Година по-късно Чарли Паркър се мести в Ню Йорк и шоуто започва.
В началото работи като мияч на чинии, а музикалните му виждания не са оценени от местната сцена. За кратко.
В началото на 40-те години свири с Дизи Гилеспи, Телониъс Монк, Кени Кларк и китаристът Чарли Крисчън и полага основите на бибопа.
„Искахме да свирим музика, които те не могат да свирят“, казва Монк, визирайки белите лидери на банди по това време, отдадени на суинга.
Междувременно се жени за Джералдин Маргьорит Скот, която по-късно напуска заради Дорис Сайндър.
През 1945 Паркър влиза в студио за пръв път като лидер на банда, като е подкрепен от Дизи Гилеспи, Кърли Ръсел (бас), Майлс Дейвис и Макс Роач (барабани). В тази сесия записва ‘Billie’s Bounce’, ‘Warming Up a Riff’, ‘Now’s the Time’, ‘Thriving on a Riff’, ‘Meandering’ и ‘Ko-ko’.
Според мнозина това е най-великата джаз сесия.
Според апокрифна история по-едно време Майлс Дейвис, затруднен да изсвири идеите на Паркър, започнал да повръща и така на Дизи Гилеспи му се наложило в рамките на една песен да свири на пиано и тромпет.
След сесията заедно с бандата си, в която свири заедно с Дизи Гилеспи, заминава за Калифорния, където остава известно време.
През цялата си кариера Паркър страда от силната си зависимост към хероина, като заради нея неведнъж пропуска да се яви на ангажименти.
По време на престоя си в Калифорния заради по-трудния достъп до тежките наркотици, минава на убийствен алкохолен режим. Той го докарва до жестока криза и шестмесечен престой в болница.
Следващите няколко години Чарли Паркър е със статут на звезда и свири в най-различни формации. Пребивава в Ню Йорк, Париж и скандинавските държави.
Реализира и мечтата си да запише със струнни инструменти. Работи с няколко лейбъла едновременно – „Dial“, „Savoy Records“ и „Мercury“.
На него е кръстен и клуб в Ню Йорк – Birdland Club.
Паралелно с това се влошава здравето му – страда от цироза, язви, сърце и какво ли още не.
Наркоманията му се отразява и на свиренето, като нивото му пада значително. През 1951 година е арестуван за притежание на хероин в Ню Йорк и му е отнета неговата cabaret card, като така не може да свири в клубовете в града една година.
Междувременно отново сменя постоянната жена до себе си. Чан Ричардсън му ражда две деца.
Дъщеричката им обаче умира като малка и това съсипва Чарли Паркър, който влиза в тежка депресия. Прави два неуспешни опита за самоубийство.
Чарли Паркър умира в дома на джаз покровителката баронеса Паноника, докато гледа The Dorsey Brothers’ Stage Show по телевизията. Официалната причина за смъртта му е пневмония и кървяща язва.
Само седмица по-рано той излиза за последен път на сцена в Birdland Club.
„Може да разкажеш историята на джаза в четири думи. Луис Армстронг. Чарли Паркър“, казва Майлс Дейвис.
След смъртта му Ню Йорк е залят от графити “Bird Lives”.
Още от джаз поредицата на Лунатик:
„Le jazz hot“: Джанго, китарата и караваната
Майлс Дейвис: Джазът е големият брат на революцията
Punk Jazz: Трагичният живот на най-великия басист
„A Love Supreme“: Джон Колтрейн и всичките му богове
Чет Бейкър – да се извисяваш падайки
Гец/Жилберто: Бащите на Боса нова и един джаз албум на първо място в поп класациите
