1.
В сенките роди се тази мисъл за живот без начало и край, навита в безкрая, лишена от смисъл, празно пространство, ненужен кърпеж. В лъжа възпитани сиви хора обслужват цял живот чужди гробове, а ние с тебе сме само спомени, празно пространство, ненужен кърпеж.
В кутия спи преродената форма. Интрига няма – по лев за килограм, а имахме някога блянове…
7+7=7
Това е формулата, чрез която Вселената пее…
2.
В новото начало ти прегърна своя край, нави се като одеяло и се струпа като сняг. Дъждовните въпроси изискват по-добър отговор – каза ксерокса. Имам и червени листа формат А3, но те не са за теб. Те изискват повече умения, а ти не си подготвен. Въпросът беше в това, че никой не коригираше времето и то бе загубило форма, дали заради Вселената, която бе с форма на подкова или заради хвърчащите предмети, никой не знаеше. Или почти никой. Имаше в гората стар учен, който тайно бе написал формула и тя го издаваше. Така той един ден капитулира пред министерството на всевъзможните неща и реши да умре изяждайки формулата с формата на реотан.
Ти от къде си?
Не последва отговор. Типично за картонена кутия. Изисква много, но никога не отвръща.
Защо ли отново надничам? Ти непрекъснато си измисляш, нали?! Инвазията в пространствения цилиндър доведе и мен и теб в типичен аналог – симбиоза от двузнаци.
Това бе последното, което искаше да каже преди глухотата. Серумът от ананас задвижи балона си от рози и отлетя. Той винаги отлиташе, но на всеки сто години все пак се връщаше. Търгуваше с кибрити заради непрестанните земетресения в субжанровия еквивалент на чувствено-оранжевия анализ.
До след 100 години… – в тишината се откъсна стон.
Той идваше от хралупата на дървото. Беше старата сова. Тя надничаше, но никога не участваше. Мъдра и добра, крадлива и зла едновременно. Предпочиташе да медитира вместо да хаби температура. А трябва да ви кажа, че навън си беше студено. От векове не бе изгрявало слънце, горе долу от момента на стенописната летаргия, която се просмука и отне топлината на цялата планета.
В другия край на Земята нумерологът подреждаше цифри. Формулите му бяха специални, и как иначе – опитваше се от тридесет години да пренареди пространството..
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
ОТТОН КСЕЛОРОХАНИН
ОТТОН беше Бог, той предизвикваше напоследък хората, но не беше какъв да е Бог, той съчетаваше в себе си всички Богове. Изглеждаше странно и започваше изреченията
от средата… квалитетно предназначен и отправен в молитвите на херувимите. Те се молеха, но той не разбираше езика им и не можеше да им помогне. А и не ги харесваше много – много. Колелата и помпите се задвижиха в посока Централна Америка. Днес там имаше сватба, дали това променяше събитията… едва ли.
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
Това е музика.
Това не е прототип.
Това е изменение в навигацията….. и аз не отговарям за дъжда!
Опитвам се да разбера дали е нощ, но почти нищо не се вижда напоследък. Виденията отслабнаха, а и недовиждам нещо. Прекалено е да говорим за каквото и да е… и изведнъж текущата провокативност наблегна на неописуема контра – провокация.
Далеч от нас птица прелетя, кацна, погледна към тавата и се изпече с картофи. Сама.
Имаш ли нещо да кажеш?
Влад обичаше да кореспондира. Това му беше хобито. Провокираше съотборниците си в спортния клуб, а те го ненавиждаха. Просто не беше положителен герой. Имаше златни зъби, но все още не можеше да говори добре с тях, затова само се кискаше.
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 8
6 5 9 1 56873 78 9 62 000000 6 5 9 3 6787647 98 8 0000 8786 894 8765 09 09 09 09 1
В края аз видях ново начало. Това, което ме връща тук. Това, което перифразира темите и намира симбиозата от въведения. Да казвам, че всеки автор търси не смисъла, а как да завърши със стил, е излишно. Нaдявам палтото и продължавам. Този път ми е чужд, този път не е рационален…
И те, хванати ръка за ръка, гледаха залеза…
3.
Наричаха го Т. Флигорна. Имаше набръчкано чело и беше леко плешив от едната страна.
Веднъж дрехата му се нави и предизвика шок в минаващите покрай него минувачи. Те отдръпваха лицата си встрани, шепнеха видимо недоволни и раздразнени и с леко ускорена крачка го отминаваха. Впрочем той беше свикнал. Никой не го харесваше и често му се налагаше да пътува сам в градския транспорт. Именно там се случи тази история. Принципно обикновена, тя задъхано търсеше място в разнебитеня корпус на видимото. Според спонтанния генератор на сенници нищо не би могло да накара комисията да размисли, така че опасенията му са че това ще си остане поредната нелепа и скучна история.
В дъждовното време той бе облечен като портрет. „Не знам и не разбирам!“ бе неговият девиз. Никога не откриваше смисъл и беше в обособено пространство от депресия, толкова гъста, че често не можеха да видят лицето му. Винаги носеше със себе си мириса на разхвърляни дрехи и мазни пердета. Обикновенно критериите се променяха според борсовите цени.
В 6:43 лекарският екип нахлу в полусрутения апартамент. Наложи се да разбиват вратата защото Т. Флигорна се бе сринал на земята в несвяст и не отваряше. Бързо се шмугнаха вътре с носилката и започнаха да го ритат. Това беше най-доброто лекарство и не пропускаха да го прилагат. Освобождаваше от стреса. Донякъде ги караше да се чувстват по-добри, макар да знаеха, че това е една бутафория. Главен лекар Димитров извади малко ренде и с него измери температурата на пациента.
Ще се наложи да интубираме, рендето не е запотено… – последва кратко мълчание – Това не ни се е случвало от зимата на ’65-а. Помните ли изражението на младия войник?
Всички избухнаха в смях. Нахлузваха ръкавици и бели костюми. Захвърлиха където можаха купища стари марли и се наредиха в кръг около болния. Започнаха от дясната ръка. Медицинската сестра Илиева заля ръката с течност и се отдръпна. Към нея пристъпи за кратко екип от трима лекари и след кратко боричкане се отдръпнаха с ръката на пациента.
Стъпка първа е успешна! Последва кратък спор, но не трая дълго. Отстраниха още четири парчета от тялото на Флигорна.
Вече можеха да започнат. През направените отвори започнаха да пъхат пластмасови маркучи. След като завършиха процедурата стана ясно, че могат да започват източването на отровата.
Чу се тътен от генератора. През маркучите започна да преминава сиво зеленикава слуз, която лекарите грижливо събираха в торбички, които надписваха сякаш имаше значение. Флигорна, видимо освободен от повечето болка, се събуди. Беше в шок и започна да се смее. След около 45 секунди се осъзна и започна да крещи. От болка. Лекарите се смееха. Това им беше любимата част. Наричаха я възкресение.
Налагаше се все пак да побързат. Изкараха тръбите и зашиха обратно парчетата.
Операцята е успешна – видимо доволен главен лекар Димитров поздрави колегите си.
Целя екип се распръсна и събра всички боклуци, които се наложи да разхвърлят из стаята. Флигорна се размърда, огледа се и доволно поглади стомаха си. Медицинската сестра Илиева се приближи към него и нежно му подаде квитанця.
Какво е това – Флигорна погледна към нея учудено.
Това е сметката ви, господине.
Сестрата завиваше сноп конци между пръстите си. Флигорна се обърна изкара малко кожено портмоне и се разплати. Изпрати екипа и обеща да не се случва отново. Оправи леглото си, преоблече се набързо и легна.
Ситуацията бе напълно различна. Не трябваше ли да върнем и сърцето? Все пак войникът имаше две.
Да, може би трябваше да обмислим и тази възможност.
Горкият човечец… – въздъхна кратко сестра Илиева, обърна се и продължи надолу по улицата към ръждясалата линейка.
4.
Днес гледам стените. Нямам отговор защо го правя, но веднъж в месеца извършвам въпросното действие. Нарочно премахнах всички прозорци и ги зазидах за да не ме разсейва шумът на тълпата отвън. Тишината ме изгаря, но това ми харесва. Взаимното решение, измерено в три реки. Недоумявам как пространството спира до функционира понякога, тогава и времето тече различно. Кресло и цигари. Вкусен начин да излъжеш провокативността и нравите. На вратата се чука. Отмествам око.
Комунисти, развяващи лозунг, протестират за равни права. Ще се направя, че не ги чувам, макар и да усещат присъствието ми по странен начин. Сякаш сме свързани, а не сме.
– Има ли някой? – настойчиви са и звънят.
Подпирам ръката си с лакът, насочен към другия край. Само така ще променя сетивата за да мога да се отдалеча. Взимам лист и молив. Понякога, когато съм изнервен, рисувам. Това ме връща към спомени и ме укротява. Днес бих нарисувал цветя, но светлината не ми позволява, а и на кой ли му трябва подобна глупост. Затова рисувам очи, любими са ми, толкова години отделих да ги изследвам. Красиви са нали?
Трогателно. Едното е синьо. Явно съм непоправим романтик. Още няколко щриха. Да, това се казва картина. Не като на останалите, с четки. Те са фалшиви.
По пода има разхвърляни дрехи, няколко вестника от вчера и чаши от кафе. Никога не ги прибирам. Това ми напомня какво съм правил през изминалата седмица, а и така или иначе
в неделя минава г-жа Коприва да изчисти. Всеки път се сърди на неразборията, но старателно подрежда. Всеки. Малък. Къс. А и готви вкусни бисквити, благодарение на които още съм жив.
Внушително е как планетите минават покрай нас, а ние наблюдаваме други, ненужни неща.
Когато ставах днес се разминах с Плутон, едва не ме отмести. Понякога се закачат, но аз ги обичам до една. А и кой съм аз да им преча. От време на време само ги галя с ръка.
Загледах се в сумрака и намерих детска книга. Явно г-жа Коприва я е забравила. Тя има четири деца. Винаги с нея има книги, помагала и дрехи. Това някак малко ми е в повече, но за момента не мога да си позволя друга чистачка.
Вдигнах книжката от земята и разлистих първите няколко листа.
МАЛКИЯ ВОЙНИК НЕ ТЪРСИ ЖАЖДА
Имало едно време малко оловно войниче. То било различно от всички останали, защото не стигнало оловото и било недъгаво. Във войската нямало място за него, затова го изпратили да забавлява с недъга си хората. Всяка вечер то плачело скрито зад стария скрин. Нямало си и приятели, нали било инвалид. А трябвяло да бъде смело и да се смее целия ден. Това е ролята му във войната. Оловен клоун, маршируващ през кълбета от дим. И така един ден то се обеси. Не издържа на присмеха и самотата…
Тогава дойде генерала, погледна го с намръщени вежди и каза: „Какво друго може човек да очаква, той дори не беше войник…“
Нямаше почести, знаме, дори не се чу и фанфар. Разпръсна се бързо войската, като вятър. Няма да се хабят за някой си… дори не му знаеха името. Така по лесно ще заспят по леглата и утре отново ще са готови за бой.
Толкова ми стига! Какво четат днес децата?! Май по добре да си гледам стените. Присмехулко пак се смее. Присмехулко е кучето ми. Умря преди 10 години и се разложи, но забраних да го пипат и остана покрит с червеи в хола ми. В началото миризмата беше непосилна. Опитвали ли сте от миризмата на загниващ труп? Това е естествения ред на нещата. Сега виждам скелета му ясно разкривен до хладилника. Намазах го с фосфор за да не се спъвам вечер в него. Все пак сме 21 век.
Скапаната рана на крака ми днес пак кърви. Има, разбира се, и гной. Вече няколко пъти се опитах да я изстържа, но не става. Затова вече нито обръщам внимание, нито се занимавам. Има и по-важни неща от глупавите рани.
Малък откъс от балет:
раз два три…пет
раз два три…пет
раз два три…пет
Имам навика да дирижирам балетни постановки на ум. Тази се оказа кратка, но веднъж дирижирах три часа без прекъсване за антракт. Това ме изтощи много. След това спах няколко седмици. Балерините ми са пенсионери. Едва се движат, но ги взех в трупата от съжаление. Нима и те не заслужават да танцуват?
Отвори вратата! О, ти демоне, поклони се пред Бога и той ще ти прости! – това беше отец Стенен Часовник. Идваше от време на време. Беше решил, че съм обладан от дявола. Това всеки път ме разсмива много.
Атрхжонвхра жврхахт отжрхдс! Жанхртор-хтжвосжт ножхрхррхаол тархнвож! – нарочно му отговарях с преправен глас на странен език. Това го караше да почервенява от яд.
Отивай си, лукави! Не те искаме в царството Божие – последва тихо пеене на молитва.
Ттжганя! Тажгянвас! Нажтявахрасажт, няатжвяаа! Хрражасс! – започнах да крещя.
Той също повиши глас. Така се изтърколиха няколко часа в игри и закачки.
Върви си, отче! Тук няма кого да спасиш. Евентуално стария бойлер, но той е почти незабележим.
Последва тишина. Явно и на него му омръзна и си беше отишъл. Довечера ще се оплаче от мен на Господ. Колко ли ми е ядосан? Не мога да го виня.
Навивам ръкавите си и отмятам деня. Страхотен успех. Сгъвам се като одеяло в стара ракла. Не обичам паяжини.
Това, което обикновено ни пречи, понякога ни помага да сме каквито сме: груби невъзпитани консуматори на свинска тор.
Моля да осигурите катафалка. Днес почина още една част от мен…
[ул. Тролейна № 45]5.
Въпросните нрави бяха непознати. Хората се извръщаха и не намираха за уместно да гледат.
Не им харесваше начина по който мирише на нафталин, а и просто не беше възпитано от друга страна. Той беше слаб, бих го определил като кльощав. Kосата му на места беше изпадала, а зъбите му – пожълтели от катрана.
Казваше се Н. Въглехидрат, бивш съветник по изобилие в Kамарата на тружениците и провокаторите.
Искам да предложа днес няколко точки – в залата на Kонгреса се чу силно сумтене, почти като шепот. Това го накара да настръхне, но продължи.
Всеки от вас трябва днес да реши по една кръстословица!
Грохотът се усили. Няколко души от първите редове станаха и демонстративно напуснаха залата. Всеки път едно и също. Н. Въглехидрат въздъхна, обърна се и поздрави журито, но и те не бяха заинтересовани. Правотата на думите изисква повече усилия, винаги има защо да пледираш, но краят е пагубен за добрата идея.
В казус загубена диря, напълно зачеркната, като черна бележка. Ти намираш ли себе си когато търсиш? Новодошлите са винаги най-отзад, затова редът не се нарушава. Приличаме на хоризонтална спирала, но това не тревожи само нас.
Те започнаха да тропат с крака. Грохотът беше толкова силен, че се събуди бебето в съседна къща. Плачът му отекна за секунда, тишина преобърната в болка. Бащата така се стресна, че без да иска скочи от прозореца и се размаза на бордюра.
ГРОХОТ
ГРОХОТ
ГРОХОТ
Сякаш хиляди войници маршируваха навън.
Това накара Н. Въглехидрат да се разплаче.Сърцето ме биеше лудо в такт с грохота, това го караше да се чувства безсмъртен. Наводнени сетива от прииждаща меланхолия забиват нокти в изсъхналата плът. Съзерцават в нищото и се отразяват на Венера. Новите промеждутъци са много по-красиви.
Толкова баналната г-жа И. Тристан се беше наконтила и днес. Блузата ѝ прозираше, а краката ѝ се бяха навили като въже. Лицето ѝ не издаваше емоции. Заплашителна, вулгарно надменна и студена. Тя се приближи почти като сянка.
Може ли един танц?
Денят за танцуване. Имаше и дисководещ, той вече ожесточено пускаше касетка с надъвкана лента. Гнездата на касетофона почти не работеха, затова често превърташе касетките с молив докато танцува и припява. Въпросния дисководещ беше градското чудо. Познавач и ценител на хубавата музика. Имаше четири касетки – компилации, а и беше слушал екзотики като Скорпиънс като по млад. Това логично го доведе до тук: да бъде дисководещ в полусрутения и прогнил клуб.
ИЗПРЕВАРЕТЕ МОЛЦИТЕ!
Не чакайте да видите дупките по дрехите или летящите из дома ви молци, за да започнете да действате. Всъщност истината е, че е много по-лесно да се предпазим от молците, отколкото да се борим с тях. Важно е никога да не прибирате дрехите неизпрани, защото молците харесват точно онези места, които са замърсени от пот и мазнини. Така че докато не е станало съвсем хладно и мокро, изперете всико, което ще прибирате за месеци в гардеробите.
Хубаво е по-често да проверявате шкафовете.
Има и друго: ако все още не сте го направили през лятото, добре е да се възползвате от сухите слънчеви есенни дни, за да изнесете малко на слънце зимните дрехи, килимите, кувертюрите.
АРОМАТНИТЕ ПАКЕТЧЕТА!
Всички знаем как ужасът и паниката лесно се разпространяват без видима причина.
В специално проведено изследване била проследена реакцията на доброволци при миризмата на пот от уплашен човек. Оказва се, че щом усетили този мирис, изражението на лицето им говорело, че изпитват страх. Това кара учените да мислят, че сме пригодени да “прихващаме” чуждия страх…
Възпоменателната увертюра приижда и започва да повръща интрига. Н. Въглехидрат кротко се отпусна и се превърна в табуретка. Изискана, във викториански стил, и макар краката и да бяха разкривени, издаваха класа, защото бяха от солидно буково дърво.
Наскоро прочетох табелата срещу входната врата на домоуправителя. Тя гласеше следното:
НЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ШПИОНИРАТЕ!
ВСЕКИ ДА ИЗБИРА НА КЪДЕ ДА ТРЪГНЕ.
Разпечатах некролозите, точна бройка – 35 – А4 – 4.97 лв. Реших че неловкото мълчание ще ме издаде и продължих по заобиколния път. Няма време. Трябваше да иззидам камбанарията до няколко часа. Откриването предстоеше. Гостите вече трескаво очакваха погребението.
Навъсен поп репетира няколко абзаца, които трябва да изпее на двуглас с хористката М. Обретенова.
Програма, украсена с храна. Няколко бисквити винаги ни карат да се чувстваме щастливци и, макар да тъгуваме за мъртвите, да ценим живота. Някои от гостите се натъжиха. На тях им оставаше малко. Не ядоха и жито. Не ги намирахме – те бяха възложили вече реда на Незнайния със сърпа.
КЛАСИЧЕСКИ ДУЕТ – ТАБУРЕТКА И ОГЛЕДАЛО
С едно руло тапети, малко боя и восък ще направите по-стилен комплекта от класическа порукръгла табуретка и огледало над нея.
Все пак лицето му се промени. Гримаса, изражение в полусън, текущ навигационен кабинет.
Нека да се преброим! – предложи фалшименто костенурката.
Все едно разряза тишината с нож. Гъстотата определи да нарушим потока. Днес планетите са наредени в кръг – това караше всички да повръщат. Оглеждаха се и продължаваха. Никой не видя крадеца на полуфабрикати.Той се скри зад етажерката и протегна пипалата си. Симбиоза от охладени светлини и проза. В умът ни се прибра маркетинговият Достоевски. Беше сам, гладен. Често изненадваше гостите със скечове и приказни сюжети.
Навън има носталгия по старото време. Има и няколко изкъртени статуи на полупразни Ку-клукс-кланове. Никой не харесва тези диоди. Никой не отбранява нищожната симбиоза от старинни чистоти. Вибрацията е ненужна. Чувате ли как говори старата мелница? Есенна калкулация: резултатите приемаме, а не виждаме измамата. Тритонна каскада приижда, приижда шарения палисандър и смачква текущите сънища.
Днес Н. Въглехидрат не намери начин да се самооцени. Искаше сълзи, а получи презрение. Дали? Договорът му, библия, симбиоза, грозна, отхвърлена тераса. Отбелязвам в бележника слабата оценка. Грозотата разцъфна. Днес е 5.07.2133 г.
Камион се блъсна в автобус и наруши потока-реалност. Етажерка в кухнята, със закачалки…
6.
Желанието напоследък ме прегръщаше. Нямах достатъчно причини, затова му плащах в натура. То изцеждаше стомашните ми сокове и така ме балансираше. Понякога ми става странно и затова често повръщам. Движението на синтетичната тъкан определя процеса на живак в носталгичната умора. Пускам радио. Ръцете ми са квадрати, затова няма да се опитвам да отварям прозорците.
ПОВРЪЩАМ
Нима всички тези малки неща ме правят човек? Сипвам си храна. Не е кой знае колко, нито е вкусна, просто нещо което трябва да изям. Навивам се на одеало. Живак и изпражнения на плъхове. Днес ще се държа надменно с мислите си. Те са прах и нищо повече. Искам да ги изтрия.
ПОВРЪЩАМ
Не знам метод, с който да се отърва от разума, хората така се раждат, съзнанието или мисловната им енергия е много слаба и разума много лесно ги превзема още докато са малки, някой хора се съпротивляват, но и тях ги превземат; други са били превзети, но под влиянието на различни фактори успяват малко да се събудят и тогава стават психично болни (писах вече защо).
Вие просто се шегувате! – след кратко мълчание поясни К. Етажерка.
Е, мога и да ви кажа кога ги чувате. То е елементарно – например когато искате да се сетите нещо и не можете, нали всички казвате: “Ами ето на! Не мога да се сетя еди-какво-си!”. В този момент те – разумите – ви пускат една много подходяща мисъл как не се сещате и не можете да си спомните, обаче за вас това сте си вие, нали! Както казах, много трудно могат да се различат.
Умирания по причини и смъртност по причини – умирания по причини за смъртта, смъртност по причини, мъртви раждания и мъртвораждания на 1000 живородени. Статистическата единица е починалото лице. Отчетната единица е лекарят, попълнил документа „Съобщение за смърт”, респективно „Съобщение за раждане” (в случай на мъртвородено дете). Три минути до началото на края.
ПОВРЪЩАМ
Стискам пръстите си в различна форма. Имам няколко любими, но днес ми се иска да модифицирам преградите.С настоящите укази приканвам всички да обмислят вярванията си.
ПОВРЪЩАМ
Наскоро си купих шкаф. Облечен е дебело в пластмаса и някак ми напомня за килим. Зад вратичките съм прибрал мръсните дрехи – така въздухът е по чист и свеж! Изпратихте ли навреме лястовиците? Защото още ги няма, нещо се забавиха по пътя. Ослушвам се да чуя уютното им цвърчене, напразно. Навън времето отмерваше дъждовни капки: броят им беше стигнал 5 489 763. Инерцията ме прикова към пода и започна да ме смачква.
ПОВРЪЩАМ
В едноименната книга не търси да откриеш живота си. Авторът е дитонален импулс. Проводник на злонамерени подмятания, но безпристрастен и клиничен. На фона на отмиращо пренебрежение спускам щорите и заспивам с мисълта за вода.
7.
Аз съм персонаж. Навивам се и ридая. В черно оцветявам мислите за да мога да забравя. Понякога ми се струва че няма смисъл. Тогава идва пространствена лисица. Тя е сребриста – продължително въртеливо движение и конус едновременно. Тя вика. Зад стените няма светлина, затова фотосинтезата е частична. Поглеждам към коша за да открия закуска. Там има само спомени.
Разхождам се. Аз съм персонаж. Завися от своя създател. Той ме мрази, затова съм дефектен.
Понякога ми се струва че всичко е само сън, тогава идва пространствена лисица. Тя вика. Избирателно и неравноделно препятствие се насъбира. Седемстотин лечители навън лекуват плъх. Колко дни остават до края? Попитах създателя, но той ме наказа. Тогава идва пространствена лисица… Тя вика… ТЯ ВИКА…
Мисля си, че това е просто оправдание.
Според доклада един ще трябва да напусне, но винаги ще се намери дългосрочно обяснение…
По указания, дадени ни от автора, условните части на този текст могат да бъдат размествани и четени в произволен ред.
(бел.ред.)
