Разлиствам албума от ‘09
а той се разпада,
мамка му,
но на страница 45
където се засичат буквите “Ц”
все още сме един до друг.
В този ред на мисли,
ако ти кажа, че ми липсваш
ще се окаже, че съм мазохист,
нали?
Защото сега разказваш
историите си на друг,
но казват нищо тук не пита
и мисля си за теб четири поредни дни,
прелиствам най-доброто от теб
и ужасното от мен,
чудя се защо от два месеца
устата ми пресъхва,
и ако напиша пълна глупост:
Л-еле
Ю-пии
Б-оже
О-х
В-елико
Тц,
пак личи си
какво бушува се във мен.
Марти Цеко
/за Л./
