От Дилян Еленков
Мога смело да заявя, че функционирам сравнително нормално. Какво точно имам предвид не е много ясно. Но така съм започнал и така ще продължа. Функционалността не бива да търпи критики, освен ако не функционира. С което, явно, се справям добре.
Вярно е, че това се случва, така да се изразим, на автопилот. Но върши работа. Например: успявам сутрин да си обуя гащите /може би и чехлите/, и така да достигна тоалетната, в която пикая, малко след това сера, после пак пикая /не мога да променя тази повторяемост, този цикъл, заклещен е в моята физиология/, и най-вече, успявам да извърша тези чудеса без да ги свърша в леглото или по пътя до тоалетната.
После не се къпя. Не уважавам сутрешния душ, в този смисъл. Що за идиотска идея е това, не знам. Толкова е прекрасно да се наслаждаваш на собствените си следнощни миризми.
Още един пример: някак, след като си събуя чехлите, ако евентуално съм ги обул, успявам да обуя обувките си, те са само едни, май от 20 години са само едни, същите, тоест, и така се отправям към магазина. И ето, някак знам, правя това, тоест давам някакви пари и срещу тях получавам хляб, цигари и вино.
Слагам ги в едно пликче, което ми дават безплатно, и се прибирам у дома. Да добавя, и боклука изхвърлям. Прибирам се и пак пикая. Не се предавам, в този смисъл.
Понякога ме замерят с камъни, за мен това е досадно, както и неизвестно защо. Пък и плюят по мен, но са твърде далеч, че да ми уцелят физиономията. Затова не обръщам внимание. С камъните е малко по-различно, понякога се налага да се мръдна вляво или вдясно.
Това са добри движения, добре утвърдени с годините. И продължавам с примера: вече съм в моята кухничка, и ето, за пореден ден не се излагам, а успявам да отчупя крайчето от хляба, и без да правя трохи, го налапвам, залък по залък.
Сухичко е, затова го преглъщам с вода от чешмата. Внимателно изчаквам белия хлор да спре да прави това, което му е наложено да прави. В този смисъл и той функционира правилно. Разбираме се, тоест. После застивам. Обикновено това правя. Правя го около 5 часа. Стоя си така.
И не мърдам особено. В това време усещам по-осезаемо синините и червенините от камъните по лицето си. Понякога и по гърба има, но има тази възможност гърба да ме боли от пружината на леглото. Понеже спя на пружина, под нея съм сложил един леген, та ако се напикая докато спя, да не цапам пода.
За глезените няма да споменавам. Твърде често ги навехвам, и тук е разковничето на моята функционалност, при която прибягвам до помощта на патерици и бастун. Те малко ми пречат да избягвам камъните и слюноотделянето по мой адрес, но и с това се справям. Понякога ги повдигам към ответниците, и нещо казвам. Като казвам, че казвам нещо, преигравам, защото аз не говоря много ясно, по-скоро ломотя.
В този смисъл понякога ритам котката. Завиждам й, тоест. Не се оправдавам. Последен пример: гася лампата, без да го правя с усложнения, ритам отново котката, защо й харесва тази пружина, не знам, и се опъвам, лягам, тоест. Прибирам ръцете си до тялото, и спирам да функционирам.
