Свободомислещ наричаме онзи, който мисли по-различно, отколкото се очаква от него въз основа на произхода му, заобикалящата го среда, положението и професията му или въз основа на господстващите за времето възгледи. Той е изключението, обвързаните духове са правилото.
Те му натякват, че неговото свободомислие трябвало да се тълкува или като страст да се наложи на вниманието, или като резултат на свободна проява, а това означавало на действия, несъвместими с установения морал.
Понякога се твърди, че едни или други свободни възгледи можело да се дължат на смахнатост или ексцентричност. Ала така говори единствено гласът на злобата, която сама не си вярва на думите, но с тях цели само да пакости.
Доказателството за по-високото качество и острота на интелекта обикновено е изписано на лицето на свободомислещия, и то тъй ясно, че обвързаните духове го разбират твърде добре. Затова пък в останалите два варианта на свободомислието няма прикрита умисъл.
Наистина много свободомислещи се формират по единия и по другия начин, но и принципите, до които ги изведоха тия пътища, се оказаха по-верни и по-убедителни, отколкото тези на обвързаните духове.
За да опознаем истината, е важно да я направим наше притежание, не да изтъкваме подбудите, поради които я търсим, или начините, по които сме я открили. Ако имат свободомислещите право, обвързваните духове не са прави, безразлично дали първите са стигнали до истината от аморалност, а другите от аморалност са поддържали дотогава лъжата.
Впрочем за свободомислещия не е от значение да изповядва непременно по-правилни възгледи, а по-скоро да е скъсал с традиционния модел с успех или с неуспех. В повечето случаи той пак ще има на своя страна истината или поне търсещия дух на истината: той дири причините, другите — вярата.
Силният, добрият характер:
Сковаността на възгледите, превърнала се чрез навика в инстинкт, води до така наречената сила на характера. Когато някой действа под напора на малко, но винаги едни и същи мотиви, в действията му се натрупва голяма енергия. Ако са съзвучни с основните принципи на обвързаните духове, тези действия биват признати и пораждат в техния извършител между другото и съзнанието за чиста съвест.
Няколко мотива, енергийна дейност и чиста съвест съставят това, което наричаме сила на характера. Силният характер не познава многообразни възможности и разнопосочност на действието. Неговият интелект не е свободен, а обвързан, защото в определен случай ще му посочи може би само две възможности. Така че в единодушие с цялата си природа той трябва по необходимост да избира само между тях, и той ще го направи леко и бързо, тъй като не е изправен пред петдесет различни варианта.
В ролята си на възпитател обществото се стреми да ограничи свободния избор на всеки човек, като му открива най-малкото число от възможности. Наистина то третира индивида като нещо ново, обаче се стреми да го превърне в повтарящ се шаблон. Ако първоначално се е появил като нещо непознато, несъществуващо дотогава, човек трябва да се превърне в нещо познато, вече съществувало.
За едно дете казваме, че има добър характер, ако прояви сковаността, произтичаща от вече съществуващото. Заставайки на страната на обвързаните духове, детето за пръв път проявява своето пробуждащо се обществено чувство. Но по-късно въз основа на това обществено чувство то ще стане полезно за своята държава или съсловие.
Силният дух:
Сравнен с онзи, който има на своя страна традицията и не се нуждае от основания за своите действия, свободомислещият е винаги слаб, и то в действията: защото познава твърде много мотиви и гледни точки, а това познание го лишава от сигурна и опитна ръка. Но какви средства съществуват, за да стане той относително силен, така че поне да се задържи над водата и да не се остави да потъне безследно. Как възниква силният дух?
В един-единствен случай това е въпросът за създаването на гения. Откъде идва енергията, ненадломимата сила, издръжливостта, която отделни натури, опълчвайки се срещу традицията, влагат в неутолимия си стремеж да добият напълно индивидуално познание за света?
Възникване на гения:
Находчивостта на затворника, с която той търси средства за освобождението си, най-хладнокръвното и най-продължителното използване от негова страна и на най-малкото предимство може да ни поучи с какви прийоми си служи понякога природата, за да създаде гения — дума, която моля да се разбира без всякакъв митологичен или религиозен привкус: тя го затваря в тъмница и разпалва до крайност горещото му желание да се освободи.
Или друг нагледен пример: когато някой, заблудил се дълбоко в гората, с невероятна енергия търси посоката, която ще го изведе от нея, понякога открива и нов неизвестен дотогава път; ето така възникват и гениите, възхвалявани по-късно за тяхната оригиналност. Но както вече се спомена, често някое осакатяване, закърняване или някой значителен недъг стават причина да се развие за негова сметка необичайно добре друг орган, тъй като освен своята функция той трябва да изпълнява допълнително още една. По този начин отгатваме произхода на една или друга блестяща способност. Нека тези общи бележки за възникването на гения бъдат валидни и за специалния случай, възникването на съвършения свободомислещ.
Свободомислещи люде, отдали живота си на познанието, много скоро ще стигнат до извода, че са постигнали външната, видима цел в живота си, както и окончателно затвърдено отношение към обществото и държавата; така например те с радост ще се задоволят с някоя малка служба или състояние, достатъчно колкото да преживяват добре; защото ще устроят живота си така, че едно голямо преобразувание в сферата на материалните блага, дори рухване на политическите системи да не обърне и техния живот.
Подобен дух ще предпочете да вземе от някое събитие само един-единствен детайл, той не обича нещата в цялата им разлатост и богатство на гънките; защото не желае да се замотава в тях.
из „Човешко, твърде човешко“
