★★★✰✰✰
“La French” – Марсилия, наркотици, ченге идеалист. По истински случай.
Преведеният като ”Френска връзка” влиза в организираната престъпност през 70-те години.
Френски магистрат тръгва по следите на групата, която държи трафика на наркотици от Марсилия към САЩ. Около основната сюжетна линия се движат отношенията в бандата и личните връзки, но те не са развити достатъчно, за да обогатят историята.
Филмът е над средното ниво в жанра, но му липсва нещо, за да е наистина добър. Просто фабулите „добри срещу лоши” не дават много.
Според Толстой за наистина силна история трябва сблъсък „добър срещу добър”. Именно тук се губи филмът – добрите са прекалено добри, а лошите – наистина лоши.
Между редовете му обаче прозира един въпрос още от ”Държавата” на Платон.
Може ли добрите да пресичат лошото извън границите на доброто?
Финалът компенсира пропуските в сценария и дава възможност на средния български зрител да изгледа надписите с прозрението през зъби:
„Ей за това ни е такава държавата”.
