Метни по нападателя някоя чанта на Prada и всичко ще е наред.
Предполагам, че този текст ще причини доста неудобство на хората, които го четат. Когато Шентов ми каза, че има нужда от редакция, самата аз отлагах 24 часа, за да се върна към него. Трябваше да преодолея себе си и да го напиша, без да се връщам назад и да търся грешки. И сега не мога да кажа, че съм много готова. Но сигурно няма и да бъда, ако не започнем да говорим за това.
За сексуалното насилие.
Провокира ме новината за американката Кайла Мюлер, изнасилвана и държана в плен от Абу Бакр ал Багдади, халифът на ISIS. Медиите вдигнаха шум, защото тя, за разлика от много други жени, които тези изроди измъчват, не е безименна. Новините за масови изнасилвания обаче рядко предизвикват нетърпимост, особено тук. Страданията на жените на са големи страдания, може би защото сме слаб пол, колко да са големи. Или някои хора не могат да направят разлика между секса и насилственото вкарване на обекти. Винаги остава подозрението, че все пак е имало някакво удоволствие. Иначе не мога да си обясня гнусните подсмихвания, на които съм ставала свидетел.
Но никой не е окей с това да го изнасилят. Ако иска, това е предпочитание към груб секс и role playing и влиза в съвсем друга графа. Звучи абсурдно, че ще се радваш да ти се случи. А не е ли абсурдна търпимостта, която съществува към сексуалното насилие?
След нас крещят, защото гърдите и дупетата ни се тресат — може да получим пощипване, подплясване, подробно описание на аромата на интимните ни части, натискане, опипване, хващане между краката. От съвсем случайни хора.
Гнусно е. Може да спрете да четете. Ама и на мен ми е гнусно. Най–гадното е да ми кажат, че от това трябва да се чувствам поласкана. Тогава губя самообладание и се превръщам в торнадо от гняв. Никой не приема ритника в чатала като невинна игра.
После се опитвам да разбера. Мисля си, че просто не ни вярват. Колко е болезнено и обидно. Защото не ни приемат достатъчно сериозно. Много ме е страх, че е това.
Истина е, че все още жените не са толкова уважавани, колкото мъжете. По–скоро са за един друг вид “уважение”. Преди някой да ми каже, че пресилвам нещата, нека ми намери причината за масовите изнасилвания по време на войни. Това е една от ужасните публични тайни, за които рядко се говори. Войниците не са някакви извратеняци, които се крият в тъмното по градинките. Те най–вероятно имат любими, майки, сестри, съпруги, все същества от женски пол. Обикновено се смята, че те са в тила, в градовете, с някаква илюзорна сигурност.
Само където никой не брои, че при настъпване всички са под ножа. Само един пример — веднага след превземането на Берлин съветските войници се захващат с масово изнасилване на германките. Жертвите са около 100 хиляди. Може и повече. Когато си войник и развееш бялото знаме, вероятно ще бъдеш държан като пленник, ще бъдеш убит или ще умреш от глад и болести. Не е хубаво, но поне е достойно.
Елементарната човешка гордост е отказана на жените.
Някой ще каже “ама германците си го заслужават”. Няма да го дискутирам, никой не заслужава. Изобщо, сексуалното насилие все още не е толкова страшно, не е сериозно насилие, а е в периферията му, може би, защото е свързано със секс и жени. Все весели неща. И даже има вицове за него.
Това е един друг Джихад, към който сме изключително толерантни. Побутваме се и си намигаме. Шегуваме се. Изнасилването е престъпление срещу личността и за него може да отнесеш някакъв затвор. Ако нещо се докаже. Ако някой докладва. Ако жената е готова да мине през унизителния ад на процеса. Евентуално. Много не го правят, защото предпочитат да им остане някакво самоуважение, след като уважението им е било отнето.
Заради всички тези “ако”, ние вярваме, че се случва само на непознати. Някъде далеч. Тези с малко мозъче и обсебващо желание да контролират си мислят, че ние не сме сексуални същества и понякога трябва да ни се покаже кой командва. Иначе ще си позволим или, може би, вече си позволяваме много, ходейки облечени като мръсници по улиците.
Само че, за разлика от убийството, изнасилването не може да стане “случайно”.
Или си бъгнат изрод, или не си. Няма самозащита чрез сексуално насилие. Въпреки че от къде да знам какво точно им се мъти в главите. И двете. След това не можеш да кажеш “поне е жива, нали”. Това не е глупава чувствителност. Това е цинизъм. Защо изобщо трябва да избираш между живота и телесната си неприкосновеност.
А новините продължават за този, който е с насочени локатори към темата. Криси Хайнд (The Pretenders) била изнасилена като млада. И си го била търсела, защото не успяла да се предпази. Като да не носи къса пола. Или да носи нещо модерно. Както безумно тъпата реклама на Preview Magazine съветва. Метни по нападателя някоя чанта на Prada и всичко ще е наред.
И съжалявам хората, за които феминизъм е мръсна дума, но сексуалното насилие е поредният масов женски проблем, който се разминава с ударите на закона и морала. Вярвам, че защото е женски. Ако мъжете–жертви бяха по–голям процент, нямаше да е така. Правата на човека включват и правата на жените.
Виждам, но нямам статистика, че повечето от нас са били обект на някаква форма на такова насилие или, за да съм по–точна, използване на физическата ни слабост, за да вкарват, търкат и мачкат. И тук даже не броя вербалното насилие, защото ще настане пълен мрак. Няма да продължавам, защото не искам да си го представяте. Не е изнасилване по начина, по който обикновено го разбираме, но достатъчно, за да изпитаме ужаса да не бъдем защитени физически. Това не е бой и крадене на портмоне. Това е много по–страшно, гнусно и извратено.
Случвало се е и на мен.
Имах късмета да се измъкна.
И не, когато някой се шегува с това, не ми е смешно.
Тилът ми настръхва, краката ми започват да треперят и гърлото ми се свива, за да се превърна в изплашеното момиче, което бях тогава.
Не съществува оправдание.
Представете си какво е на тези, които не са имали моя късмет.
Защото имайки предвид колко рядко някоя жена е склонна да говори, те са някъде наоколо.
Виолета Керемидчиева
