”Тhe Straight Story” (1999) e може би един от най-необикновените филми (за неговите стандарти) на Дейвид Линч. Майсторът на диаболичното, сюрреалистично кино се захваща с една най-обикновена човешка история. По истински случай.
Алвин Стрейт (Ричард Фарнсуърт) е някъде в зенита на живота си – болен, все още малко ядосан, но вече се примирява. Когато разбира, че брат му е получил инфаркт, двамата не са си говорили десет години.
След толкова много години по Земята Алвин поне може да отсява житото от плявата и знае, че трябва да види брат си.
”Най-лошото на това да си стар е, че си спомняш времето, когато си бил млад”.
Самият той вече едва ходи, не вижда добре и … няма право да кара кола. Това обаче не е проблем. Намира едно старо тракторче и тръгва по пътя.
500 километра из Средния Запад.
Това е един от малкото, според някои критици, единственият филм на Линч, в който той не е работил по сценария. Историята е адаптирана от тогавашната му приятелка, а по-късно съпруга – Мери Суийни (Mary Sweeney), и Джон Роуч (John E. Roach),който е дългогодишен негов сътрудник.
Филмът е заснет много красиво от 82-годишния ветеран Фреди Франсис, а музиката на Анджело Бадаламенти изпълва дългите му кадри.
Въпреки че е нехарактерен за Линч филм, неговият стил се усеща навсякъде. От вплетените истории, в които се разхождат демоните на миналото, до убийствените герои, като една дама, която поне веднъж седмично блъска с колата си елен.
А Сиси Спейсик изнася сърцераздирателна роля, превъплъшавайки се в дъщерята на Алвин – Роуз, която страда от ментална болест, а връзката между бащата и дъщерята е един от най-силните сюжетни линии на филма.
”Гардиън” определя ”Тhe Straight Story” като „най-бавното роуди в света”, а други виждат в характерите и диалозите – Хемингуей.
Топъл, човешки филм, в който мравките отнасят годините ни до края, където сядаме за последно да погледаме звездите.
”Когато си млад не мислиш за остаряването, не трябва да мислиш за него”.
