“Направих, каквото можах. Мисля си, че не беше толкова зле“.
Диего Марадона, най-великият футболист на всички времена
С „Тhe hand of God” един от най-великите режисьори на нашето съвремие Паоло Сорентино се обяснява в любов на родния си град Неапол, семейството и киното.
Една полубиографична история, която те кара да се смееш и плачеш до забрава.
Средата на 80-те години на миналия век. Неапол.
16-годишният Фабието Скина (Филипо Скоти) живее в голямо италианско семейство, в което всеки е малко или много луд. Влюбен в леля си Патриция (Луиза Раниери) и в Марадона, търси себе си из малките крайбрежни улички на Неапол.
Границата между комедията и трагедията е толкова тънка, колкото може да бъде само в истинския живот, но не можеш да си позволиш да се отчайваш.
Обикновени епизоди на доброта, емпатия и болка.
A и киното винаги може да ти помогне да се разсееш от действителността. А и наоколо е Марадона, който ти напомня за ръката на Бога.
Сорентино продължава автобиографична традицията на италианските режисьори още от времето на Фелини и неговия “Амаркорд“.
В “Божията ръка“ Сорентино отдава почит на родителите си, които през 1987 г. се задушават при изпускане на въглероден оксид във вилата си край града.
Тогава Сорентино е на 16, на колкото и Фабието.
