Never know what I came for
Seems that I’ve forgotten
Never ask what I came for
Or how I was begotten.
(Poor Boy)
Koгато Ник Дрейк почина от свръхдоза антидепресанти на 26 години през 1974 година, трагедията остана единствено в рамките на семейството.
Неуверен в качествата си, разочарован от неуспеха на музиката си приживе, след смъртта си Ник Дрейк става една от най-големите икони на популярната музика на Острова.
R.E.M, Radiohead, Placebo и много други го посочват като тяхно вдъхновение, а много правят кавъри на меланхоличните му химни.
Ник Дрейк е роден през 1948 година в Бирма, където работи баща му, но когато става на две години, семейството му се връща в Англия и се установява в селцето Тамуърт ин Арден (Tamworth-in-Arden), близо до Бирмингам. Слуша класическа музика от малък и свири на пиано. Негов учител от подготвителното училище (8-13 години) пише в доклад от онова време, че ”никой от нас не го познава наистина…”. На 13 години отива в училището в Марлборо (Marlborough). По това време хваща китара и започва да пише песни. В Кеймбридж учи Английска литература.
За негов откривател се смята Джон Бойд, който е продуцирал първия сингъл на Pink Floyd „Arnold Layne“.
Ник Дрейк издава три албума – ”Five Leaves Left”(1969) , ”Bryter Later” (1970) и ”Pink Moon” (1972). През 1986 година излиза и компилацията ”Time of No Reply”, в която са включени неговите последни сесии. Тази година излезе и непознатата досега негова песен ”Reckless Jane”, която Ник Дрейк е написал заедно с Бевърли Мартин, съпруга на фолк китариста Джон Мартин.
Дрейк записва първия си албум още като студент в Кеймбридж, но в него влизат едни от най-големите му шедьоври, като ”River Man”, “Fruit Tree” и “Time Has Told Me”.
Вторият албум на Ник Дрейк ”Bryter Later” се определя от Джо Бойд и инженера Джон Ууд като единственият перфектен албум, който някога са правили, като и двамата са смятали, че ще направи музиканта звезда. Като студиен музикант в него участва и Джон Кейл от ”Velvet Underground”.
От този албум се продават по-малко от 4000 копия и Ник Дрейк, съкрушен, казва на Бойд, че иска следващата му работа да е напълно различна – без богати аранжименти и други музиканти.
В третия му албум ”Pink Moon” няма нищо повече от китарата и гласа му, с изключение на пианото в едноименната песен.
И трите му албума са били напълно игнорирани от публиката. Въпреки че Дрейк подписва с компания oще на 20 години, по това време изпълнителите са добивали популярност най-вече с живите си изпълнения. Дрейк обаче е бил много срамежлив и е имал проблеми с гиговете си, преминаващи с дълги настройки на китарата му между песните. След 1970-та е спрял напълно с концертите.
През цялата си кариера е дал само едно интервю – за Джери Гилбърт от Sounds. Toй си спомня, че не е имало очен контакт, Дрейк е мрънкал и говорил монотонно.
През 80-те, но най-вече през 90-те той се превръща в мит и достига масова популярност с песента ”Pink Moon”, която е избрана за реклама на Volkswagen през 2000-та година.
Тогава се продават повече негови албуми за един месец отколкото за предишните 30 години.
Приятелят на Дрейк Робърт Кърби, който оркестрира първите му два албума, го описва като ”елегантен, почтен, отчаян романтик и в същото време готин”.
”Когато си с него, винаги имаш тъжното чувство, че е роден в грешния век”. Ако живееше в 17-ти век (визира времето на кралица Елизабет, известно като ”Златната ера”), заедно с композитори като Джон Доуленд и Уилям Бърд, щеше да е добре”, казва Кърби.
Джон Кейл го описва като тих човек, а приятелят му Пол Уийлър казва, че първото впечатление, което е създавал Ник Дрейк, е за ”невероятна елегантност”.
Не се знае да е имал приятелка.
I never felt magic crazy as this
I never saw moons knew the meaning of the sea
I never held emotion in the palm of my hand
Or felt sweet breezes in the top of a tree
But now you’re here
Bright in my northern sky
(Northern Sky)
Пушил е огромни количества марихуана.
I got opium in my chimney
No other life to choose
Nightmare made of hash dreams
Got the devil in my shoes
(Been Smokin’ Too Long)
Депресията на Дрейк заради неуспеха на музикалната му кариера се задълбочава и той се връща при родителите си.
През 1972 изпада в нервна криза и получава помощ в психиатрична болница. По това време Дрейк решава да влезе и в армията, но не минава интервюто.
”Не мога да се справя, всички защити паднаха. Всичките нерви са оголени”, казва Дрейк.
В разговор с Джон Ууд Дрейк казва, че не чувства нищо и не иска нито да се смее, нито да плаче. Съпругата на Ууд го пита защо като се чувства толкова нещастен, не се самоубие, а той отговаря, че ”това е твърде страхливо, а освен това няма и кураж.
Малко преди смъртта си влиза в студио, но успява да запише само четири песни. Една от тях е “Black Eyed Dog”, за която покойният актьор Хийт Леджър снима видео години по-късно.
A black eyed dog he called at my door
A black eyed dog he called for more
A black eyed dog he knew my name . . .
Остава неясно дали Дрейк се самоубива или свръхдозата е случайна.
